- Моля ти се! Наслаждаваш се на собствената си слава. Макар и да те подиграват, ти се къпеш в светлината на прожекторите и покриваш този Дом със срам. Знаем какво си търсил чрез своя дейтапад. Виждаме те как се гласиш, като се видиш по холото, все едно то ти е личното огледало. Сюжетите се занимават с теб и дъщерята на АрхиГубернатора...
- Мустанга е в двора на Луната!
- Което ти най-вероятно си насърчил. Ти ли я помоли да влезе в двора на Суверена? Това влиза ли в твоя план да разделиш дъщерята с баща и?
- Дрънкаш дивотии, Плиний.
- И принизяваш името на Август. Дърлиш се с Белона в бани, отредени за освежаване и размисъл. Това ние не можем да търпим.
Дори не зная какво да кажа. Той си измисля. В действителност има за какво да се хване, но той лъже само за да ме заплюе в очите, да покаже, че съм в негова власт.
Плиний продължава:
- Прекратяването на договора ще се осъществи след три дни.
- Три дни - повтарям аз.
- Дотогава ще ни придружиш до повърхността на Луната и ще останеш в резиденцията, предоставена на Дом Август за Срещата на високо равнище, макар и от настоящия момент ти пече да не си улан на този Дом. Не представяш АрхиГубернатора и не можеш да използваш името му, за да получиш достъп до каквито и да е съоръжения, нито за да печелиш благоразположението на млади дами или господа, нито за хвалби, обещания или заплахи. Дейтападът ти от Дома ще бъде конфискуван. Твоите идентификационни кодове на улан вече са понижени и ще бъде преустановено участието ти във всички проекти, възложени ти досега.
- Възлагали са ми само строителни проекти.
Устните на Плиний се изкривяват в змийска усмивка.
- Тогава този преход ще бъде лесен.
- На кого ме продават? - смогвам да попитам. Докато ме изоставя, Август не ме поглежда в очите. Той гали своя лъв. Все едно дори не съм в стаята. Лето е забил поглед в земята. Засрамен. Благородството му надхвърля разиграващия се тук цирк, но Август е искал той да присъства и да гледа, да се учи как се отрязва гангренясал крайник.
- Не си за продан, Дароу. Въпреки произхода ти бих очаквал да си знаеш мястото. Ние не сме Розови или Обсидианови, та да ни продават като роби. Твоите услуги ще бъдат предложени на търг - казва Плиний.
- Все същата кръвогадост! - изсъсквам. - Вие ме изоставяте. Който и да откупи услугите ми, той не може да ме защити от Белона. Тези къдрокоси копелета ще ме издирят и ще ме убият. Единствената причина да не го направят преди два месеца беше...
- Че ти си представител на Август? - пита Плиний. - Но АрхиГубернаторът нищо не ти дължи, Дароу. От това заблуждение ли страдаш? В действителност длъжник си му ти! Защитата ти ни струва пари. Струва ни възможности, контакти, сделки. И тази цена се оказа твърде висока. Трябва да ни видят, че подкрепяме мира с Белона. Суверенът иска мир. А ти? Ти си източник на напрежение, глождещ чеп в пословичното ни седло и оръдие на войната. Затова сега ще претопим меча си в рало.
- Но не и преди да ми отсечете главата с него.
- Недей да просиш, Дароу - въздъхва Плиний. - Покажи малко твърдост, младежо. Да, времето ти тук изтече, но ти си куражлия. Притежаваш жизнеността на млад мъж. Хайде, изправи го тоя твой гръбнак и напусни с достойнството на Златен, който знае, че е сторил всичко по силите си. - Очите му ми се присмиват. - А това означава „напусни този кабинет“. Веднага, драги ми господине, преди Лето да те е изхвърлил навън и да тупнеш на абсурдно стегнатия си задник.
Впивам поглед в АрхиГубернатора.
- За такъв ли ме вземате? За някакъв си сополанко, когото да натикате в ъгъла?
- Дароу, най-добре ще е да... - подема Лето.
- Ти си този, дето ни натика в ъгъла - отвръща Плиний и слага ръка на рамото ми. - Ако се тревожиш, че няма да получиш обезщетение, ще си го получиш. Парите ще ти стигнат за...
- Последния път, когато лакей на АрхиГубернатора ме докосна, аз забих нож в малкия му мозък. Шест пъти. - Поглеждам ръката му и той бърза да я отдръпне. Изпъвам рамене. - Не отговарям пред някакво си небелязано пале - Феичка. Аз съм Безодобен Белязан. АрхиПрим на випуск петстотин четирийсет и втори на марсианския Институт. Отговарям пред АрхиГубернатора на Марс.
Пристъпвам към Август и карам Лето да заеме отбранителна поза. Добре си спомнят колко ми трябва да си изтърва нервите.
- Вие отредихте Юлиан ау Белона да влезе в Изпитанието с мен, господарю мой. - Очите ми го изгарят. - Там аз го убих за вас. За вас воювах срещу Карн. Запазих гробно мълчание, и моите войници също, когато се опитахте да купите на сина си победата в Института. - При тези думи Лето трепва. - Промених записите. Доказах, че превъзхождам кръвните ви наследници. А сега, господарю мой, вие твърдите, че съм пречка за вас.