Севро долита отново при нас и каца до мен.
- Отпред има взвод Сиви. Тръгни на юг и извърви една пресечка, а после сечи обратно, за да ги избегнеш. - След това пак изчезва. Следваме указанията му.
Внезапно в небето става някакво раздвижване и ние позабавяме крачка, за да огледаме. Чакълчето се възползва от възможността и се строполява на паважа, дишайки тежко. Високо горе, но пак под щита, орда совалки превозват войници от малкото струпване на южната стена, където се бие Лорн, към северната, където отидоха Рагнар и неговите Обсидианови. Десетки совалки, пълни с резерви, се издигат от доковете в хангарите и пристанищата, обкръжаващи откъм изток и откъм запад седемкилометровите скални стени на Валес Маринерис. Повечето казарми са там, както и фабриките, където висшеЧервени се трудят робски и произвеждат оръжия и потребителски стоки. Скриваме се от летателните апарати. Нещо се е случило на северната стена. Потегляме отново. Чакълчето изстенва. Паламидата я вдига и я крепи да не падне.
Минута по-късно Севро пристига, лявата му ръка виси отстрани на тялото му. Оглеждам я. Той не обръща внимание на моята загриженост.
- Рагнар е отворил кръвогадните порти. - Лицето му разцъфва в усмивка. - Дванайсет бройки във фасадата на стената. Нашите момчета нахлуват вътре. И... - Той стои и се хили.
- И какво?
- И Рагнар е убил Рицаря на вятъра и за малко да съсече Касий.
- Олимпиец? - хлъцва Клоуна.
- Посякъл го пред цялата войска! Обсидиановите в армията направо откачат.
После Севро отлита, а ние продължаваме. Отряд Сиви полицаи ни причаква. Укриваме се, когато стрелбата им нашарва тротоарите, а после свиваме в една уличка, за да ги избегнем.
До крайната ни цел остават четири километра.
Кашлящи и задъхани, ние се препъваме из района около територията на Цитаделата. Крием се сред дърветата като дрипава тайфа отритнати демони. Зад рядката горичка, отвъд една висока стена Цитаделата се издига в мрежа от шпилове. Не златни, а бели с червени орнаменти и все още украсени с лъвовете на Август, макар и синьо-сребристите знамена на Белона да плющят на вятъра над един лъв-ветропоказател. Сребърният им орел изглежда толкова горд - докато Севро не ни помахва от ветропоказателя и не отсича едно от знамената. Не са очаквали някой да проникне толкова навътре.
Освен че е красива, Цитаделата е и крепост. Крепост, срещу която не искам да се изправям. Ще обикаляме стая по стая и ако са останали някакви войници, ще бъдем надвивани, приковавани към стените й от скъп червен дъб и убивани върху мраморните подове. Няма щит, но далеч под нея е разположена мрежа от бункери. Тревожех се, че там ще държат Суверена. Ако тя е настанена там, това ще се превърне в обсада. Ще минат дни, докато я измъкнем, ако изобщо успеем. Затова й предоставям път за бягство. Всичко пада на плещите на Мустанга - щитът трябва да изчезне в определеното време. И да я изкара навън.
Декоративна стена - от онези, които с гравиБотуши обикновено се прескачат като нищо - ни отделя от притихналата територия на Цитаделата. Навсякъде около нас се шири парк. Дървета. Фонтани. Бели площади, по които Златни и Сребърни си пиеха следобедния чай, пустеещи сега. Толкова тихо е тук, в окото на бурята. Севро полита надолу и каца до мен.
- Можеш ли да ни прехвърлиш през стената? - питам.
- Не трябваше да хвърча до ветропоказателя. Идиот! Батериите почти са паднали — мърмори той. - Хайде да опитаме.
Прегръщаме се и той ме вдига във въздуха, гримасничи и се старае да щади лявата си ръка. Ботушите пращят и пръскат искри. Два пъти хлътваме надолу. После се издигаме над стената. Слизам и стъпвам върху нея, а Севро се спуска надолу да вземе следващия Виещ. Малко по-късно главата му щръква за миг над стената, после изчезва, а гравиБотушите му искрят и вият. С едно последно механично изпукване ботушите отказват и Севро и Виещият тупват върху земята от десет метра височина.
Из целия град отеква мощен гръм. В далечината се надига пушек.
Мустанга успя!
Над нас прозрачният щит, който отделяше този свят от света на корабите, рухва. Трепери, разкривява образите на пожарите в града и мълниите горе като криво огледало, пръсва се и се превръща в призматична мъгла. Или се пръсва една осма от него и порой от събрала се вода се излива върху тази част на града на огромни сиви завеси.
- Не сполучи ! - провиква се Чакълчето оттатък стената.