Вдигам очи.
42. СМЪРТТА НА ЕДИН ЗЛАТЕН
Шестима Преторианци в пълно бойно снаряжение ме наблюдават. Карн е с тях. И Айя. И набитият Фичнър - той се облещва, щом ме вижда. Суверенът стои пред своите Преторианци - висока е, ала едва им стига до раменете.
Кърваво проклятие! Не очаквах всичките все още да са в трюма.
- Дароу? - почти изстенва Фичнър.
- Какво? - смее се Карн и се оглежда дали другите осъзнават какъв абсурден подарък току-що е тупнал в скута им. -Какво?... Андромед, ти пък откъде се взе? Като че самият Господ току-що те изсра!
Стоя на колене и дишам тежко, от мен капят кръв, дъжд, пот и кал.
- Можем да го използваме като заложник - бърза да предложи Фичнър, докато корабът се издига в небето.
- Не - отвръща Суверенът. - За Ахил никога не биха платили откуп, защото с попадането в плен той губи онова, което го прави Ахил. - Тя ме оглежда хладно и продължително. Изхрачвам се на пода. - Айя, отсечи му главата.
Айя поема към мен с равна крачка.
- Глупаво момче. Няма приятели. Няма войска. Няма надежда.
Изкикотвам се мрачно.
- Кому е потрябвала надежда, като си имаш пулсГраната?
Вдигам нагоре боеприпасите, които откъснах от колана на Сивия. Те се дръпват назад.
- Какво искаш, Андромед? - пита бавно Суверенът.
- Да докажа, че не сте непобедими. Приземете този кораб.
Октавия се усмихва и казва в комуникатора:
- Пилот! Завърти.
Пилотът изпълнява „тоно“5. Без гравиБотуши губя опора и се забивам в тавана, а после се стоварвам обратно на палубата. Враговете ми стоят като вкопани на място. Айя изригва пулсГра-натата през отворения люк. Тя се взривява далече под нас.
Вглеждам се навън в нощта, която току-що погълна моя план.
- Гордост! - усмихва се Октавия. - Тя като че прави всички ни глупаци.
Не бързам да я погледна отново, разбирам какъв страшен глупак съм бил да си мисля, че мога да контролирам всички променливи величини. И как съм сгрешил.
- Няма да избягаш! - казвам.
- Знаеш, че ще избягам. Защо иначе ще да рискуваш да скочиш в совалката ми? - Тя кимва на един от Рицарите Олимпийци и във въздуха затрептяват два тънки, остри бълбукащи звука, а после утихват. Призрачно наметало. Невъзможно скъпо - за цял кораб. Приятелите ми няма да дойдат да ме спасят.
Октавия се обръща към Фичнър:
- Рицарю на гнева, да ти се намира наноКамера? - Той кимва и вади един пръстен. - Снимай как Айя убива Жътваря.
Фичнър пребледнява.
- Нека аз го убия! - моли се Карн. - Суверене мой, нека аз го убия за семейството си! Мое право е!
- Твое право? - пита тя изненадана. - Твоето семейство загуби Марс за мен. Нямаш никакви права.
- По-добър ще е като пленник. - Фичнър излиза пред Суверена. - Нека поговоря с него. Той ми беше ученик. Някога преди ти искаше да го вземеш на служба, Октавия. Позволи му да се отрече и го вземи отново. Това ще покаже величието на твоята власт - че можеш да простиш дори и на един такъв малък пикльо.
Суверенът бавно се обръща към Фичнър и го оглежда изпитателно. И той разбира, че е допуснал грешка.
- Айя, изчакай - усмихва се тя. - Искам Фичнър да го убие.
Грозникът направо зяпва. Кажи-речи, за първи път го виждам да губи дар слово.
- Убий своя ученик - нарежда Суверенът. - Или не си ми верен?
- Верен съм, разбира се. Вече съм го доказал.
- Тогава пак го докажи. Донеси ми главата му.
- Трябва да има друг начин.
- Той насъска твоя син срещу теб - казва Октавия. - А ти знаеш, че не държа около себе си твари, на които нямам вяра. Затова, убий го!
- Да, господарке моя. - Чертите на Фичнър се присвиват съсредоточено. В бронзовите му очи кръжи някаква странна тъга. Толкова ли е ужасно да види как умира неговият най-добър ученик? Или е заради това, че съм приятел на Севро? Или пък е тревога за Севро?
- Севро е жив — казвам му. - Оцеля в Дъжда.
Той кимва с благодарност и докосва бръснача си. После залита настрана, изблъскан от Карн. Грамадният Белона ме напада. С уста, изкривена от омраза и мощни плещи, покрити с броня, свидетелство за величието на семейството му. Изревава името ми.
Финтира с движение високо горе и извива бръснача към мен по диагонал, бърз като змия. Превъртам се странично напред, под замаха, и забивам бръснач в корема му. Пускам бръснача, заобикалям зад него и той се строполява на колене.
- „Издигнеш ли се ти до небесата чак, в калта ще рухнеш пак“ - прошепвам, когато хващам острието на бръснача, измъквам го през гърба му и му отрязвам главата.