- Буден си - промърморва. Клепките й трепват и тя рязко се надига, откъсва се от мен. - Извинявай. Сигурно съм заспала - поглежда стола, на който е седяла - на леглото.
- Няма нищо. Стой си. Моля те. - Забравих, че уж трябва да се държим студено един с друг. - Колко време мина?
- От нападението ли? Една седмица. - Мустанга отмята падналите в очите й кичури коса. - Радвам се, че се върна при нас.
- Кого загубихме? - питам предпазливо.
- Загуби? - Пръстите й мърдат неловко, докато тя изброява жертвите. Следва дълго мълчание. Цифрите ме смазват в леглото. Сещам се да си поема дъх.
- Баща ти? - питам.
- Не знаеш ли? - Тя се усмихва притеснено и въздиша малко прекалено нехайно, опитвайки се да потисне собственото си напрежение. Примъква се по-близо на леглото, като все така внимава да не ме докосне. - Голяма досада ще е, докато те осведомя.
- Убеден съм, че ще се справиш.
- Баща ми е жив. Когато щитовете паднаха, няколко Златни, които вече бяха в Цитаделата, поведоха отряд от мелези да го спаси. Оказа се, че брат ми има дълга ръка. И когато Рицарите Олимпийци дойдоха да го отведат с Октавия, останаха с празни ръце. Холоканалите наричат Рок „прероденият Нелсън“. Той плени повече от осемдесет процента от флотилията на Белона. - И додава с по-мрачен тон: - Което значи, че като водач на атаката му се полагат поне трийсет процента от корабите, а останалите са за Дом Август.
- А това ще рече, че технически той притежава повече от мен.
- Учените глави се питат докога ли ще трае неговата лоялност сега, когато...
- Чакала си играе своите игрички - прекъсвам я със смях.
- Той никога не престава.
- Не мисля, че Рок би тръгнал с оръжие срещу мен - казвам. - А ти?
Тя свива рамене.
- Властта създава възможности. Казах ти да си оправиш отношенията с него.
- Рок е наш съюзник. И винаги ще бъде. Познаваш го.
- И той идваше тук толкова често, колкото и Севро. - Тя бавно се усмихва. - Снощи заспа тук. Изгоних го преди малко. Но няма да си върша работата, ако се престоря, че той не представлява потенциална заплаха за нас.
За нас, отбелязвам си.
- Твоята работа? - питам. - Която е... ?
- Самоназначих се за твой главен Политико.
-Така ли?
- Да. Дворцовите игри могат да бъдат гадно и двулично занимание. Ти си твърде сериозен за тях. Като агне, което мисли, че вълците му оказват честта да бъде поканено на банкет, организиран за него.
- Ами ако точно от тебе трябва да ме защитават?
- Е - вдига тя лявата си вежда. - Тогава сигурно вече си загубил.
Засмивам се и питам за Севро.
Тя се преструва, че се оглежда.
- Не спи ли на пода до леглото? Мисля, че излезе с бащи си. Аз бях при Кавакс на орбита и се върнах едва снощи, но Теодора казва, че Севро потеглил скоро след вечеря заедно е Фичнър. Мислех си, че го мрази.
- Така е.
- Какво се е променило?
Свивам рамене и се питам от колко ли време Севро знае за истинската самоличност на баща си. Струва ми се невъзможно да е бил толкова сляп колкото мен. Дали някой не ме е лъгал за разнообразие?
- Ами Лорн? - питам.
- Той е с онази харпия Виктра.
- Какво й е на Виктра?
- Освен дето флиртува с всичко, дето шава, нищо й няма.
- Чакай! Тя флиртува с теб? Я разкажи нещо повече!
- Млъквай! - Мустанга замахва към мен, но усмивката й бързо помръква и тя си дръпва ръката. - Лорн взе Виктра под крилото си. Изглежда, че не го притеснява да съюзи семейството си с Юлиите. Майката на Виктра се е съгласила с този договор. Три от най-могъщите родове на Марс се обединиха под водачеството на моя. Триумвират срещу Суверена. Губернаторите на Газовите гиганти са на път за Егия за среща. А също и Реформаторите. Ти беше прав. Превземем ли Марс, имаме шанс срещу Октавия. Това вече не е битка, а гражданска война. И сякаш не е безсмислена. Баща ми отваря дума да даде шанс на Реформаторите на масата за преговори. Това... го означава нещо!
Спомням си моя разговор с този човек.
- И ти му вярваш?
- Вярвам му, Дароу. - Тя се усмихва обнадеждено. - За първи път от много време наистина му вярвам.
Аз не съм толкова сигурен.
- А какво стана с...
- Касий? - досеща се тихо тя. - Баща му бе убит от Телеманите, а той се би с Рагнар на стената. Всичките му братя и сестри са обявени за мъртви. Но той и майка му изчезнаха.
Отбелязвам си как тя се умълча.
- Тревожиш ли се, че е мъртъв?
- Той е наш враг - заявява решително тя. - Неговото благополучие не е моя грижа. - Тя се взира настоятелно в очите ми. - Ти тревожиш ли се?
- Не знам - замислям се аз.
- Кръвогадост! Толкова си чувствителен понякога! Да не съжаляваш и че му отсече ръката?