- Адрий превзе мястото веднага щом последният кораб на Белона се изтегли. Дойде с хиляда мелези и прогони собствениците му - съюзници на Белона. Взе им всичко, което притежаваха. Изпразни банковите им сметки. Кражба от край до край. Но така е на война. - Тя кимва на запад. - Само на няколко километра нататък има чудесни склонове. Ще си вземем няколко свободни дни, когато всичко това се уталожи. Доведи Виргиния, а аз ще си намеря мъж. - Висока почти колкото мен, тя ме поглежда косо. - Ти нали караш ски?
Изсмивам се.
- Никога не съм имал време.
Намираме Чакала във всекидневната му. Стените и подът са стъклени. Под пода се вихри огън и езиците му ближат колоните близо до прозореца. Няколко минималистични кресла от стомана и лицева кожа са разположени върху рунтави кожени постелки. Чакала се е привел над един холоМонитор и говори бързо на някого. Посочва ни да седнем. На холото мярвам Хармъни в тъмна стая, обкръжена от Сиви. Един от тях се е навел над нея и върши нещо с някакъв уред, който не виждам добре.
Сядаме край пламъците, но през мен преминава хлад, който никакъв огън не може да разсее.
Чакала приключва и дава на Сън-хуа един дейтаСтрип, преди тя да излезе. После идва при нас, разтрива врата си.
- Толкова много подвижни части! - Прави гримаса. - По дяволите, само за организацията на хранителните доставки са нужни сто Медни! А тия гнусни лайненца по цял ден са готови да се дърлят дали корабната кухня да е заредена с мюсли или с гранола. А може и с двете! И двете! Толкова ли е трудно, бе? Все едно бюрокрацията и таблиците ги кефят! Умът ми не го побира.
- Постоянно му повтарям, че трябва да делегира задачите по-ефикасно - казва Виктра. Значи и разговарят! Изостанал съм.
- Мразя делегирането - отвръща Чакала и се почесва по главата. - Поне на цифрите и подробностите. Вие двамата си превземайте всичките кръвогадни планети, които искате. Само оставете моята бюрокрация на мен, ще ви замоля.
- Много любезно от твоя страна - смея се аз. - Само ме дръж по-настрана от заявките за храна. - Навеждам се напред. - Чувам, че след две седмици флотилията ще е готова да потегли към Ядрото. Чудесен нов дом си имаш впрочем.
- Харесвам си го - въздъхва той. - Разбира се, баща ми е бесен, че го взех за себе си. Исках да го поднеса като подарък на един от губернаторите на Газовите гиганти.
- Мисля, че си го заслужил - казвам. - И него, и повече.
- Точно така. - Чакала махва уморено с единствената си ръка. - Като малък идвах тук да карам ски с майка ми. Винаги гледах насам, нагоре, и казвах, че ще е мой. Баща ми възразяваше, че не мога да имам всичко, което пожелая.
- А ти си питал „Защо не?“ - обажда се Виктра. Вече го е чувала.
- Защо не? - повтаря нежно Чакала. - Тъй че, ако баща ми си го иска обратно, ще трябва сам да се занимава със заявките си за храна. Всички знаем, че времето му не се запълва със заявките за храна. Не единствено.
Приемам чаша чай, поднесена ми от един Розов. Пред мен е наредена скромна закуска. Аз съм със седем часа назад от тази часова зона, но не бива да се издавам колко съм нервен.
Чакала ме гледа как набождам пъпеш на вилицата си. Кой знае какви мисли се крият зад тези подли златни очи?
- Значи, Дароу, излекуван и оздравял навреме за голямата битка.
- Оздравявам - казвам аз. - Не благодарение на твоите медии. Всичките холопредавания твърдят, че след като Карн ме разпори, съм станал безсмъртен.
- Всичко това влиза в играта, драги ми господине. Възприятия, заблуда, медии! - Той се плясва по бедрото, макар и в очите му да няма веселие. - Ти само ми кажи, и ще обявя публично за твоята подобрила се жизнеспособност. Ще има пресконференция. Ще те пременим в доспехи. Моите Виолетови ти майсторят твой собствен подходящ костюм. Заговорничат със Зелените да ти връчат същинско чудо на формата и техниката.
- Знаеш, че мразя камерите.
- Ух, стига си мрънкал. Точно на тях дължим половината си съюзници. И заради тях Суверенът се пързаля като паяк по лед. Коалицията й е... под напрежение.
- Тогава ще го направим днес, - казвам. Поглеждам през прозореца и се сещам за казаното от Рок. - Исках малко покой, но... - И те заедно с мен се заглеждат в падащия сняг и далечния град долу в ниското. - Това сигурно тепърва трябва да си го заслужим. Което ме довежда до причината да свикам тази среща.
- Признавам, че ми беше любопитно - казва Чакала.
- Умира да го разбере! - поправя го Виктра.
Кимвам на Рагнар, последвал Виктра и мен в стаята. Той излиза напред с две кутии от моя кораб.
- Исках да връча подаръци и на двама ви. Нашият съюз имаше... интересно начало. Но искам и двамата да знаете колко съм предан не само на него, но и на всеки от вас. Дано приемете това като знак за моето доверие.