Севро кимва.
- Разбрах го преди два-три дни. Шантава работа, а?
- Шантава работа. Свестен Ръждавел щеше да излезе от тебе.
- Допада ми да се смятам за застрашен вид.
Танцьора търкаля кибритена клечка между пръстите си.
- Всички сме такива.
- Ти знаеше за Тит - казвам на Фичнър.
- Но Танцьора не знаеше. Не го обвинявай за това. Мислех си, че в Института ще станете братя. Естествената привързаност към собствената ви раса. Но тъмната страна го повлече и нямаше начин да го привлечем. Срещах се с него - със заглушител и призрачно наметало, - както се срещах и с теб. Но разумът му се сломи под напрежението. Не исках да видя как се сломяваш и ти.
- Аз се сломих. - Поглеждам Севро и Танцьора. - Просто имах приятели, които да ме съберат отново парче по парче. Защо с Тит не ни казахте един за друг?
- Тогава неговите грешки щяха да станат твои, а твоите -негови. В бурята не връзваш две лодки една за друга. Взаимно ще се завлекат на дъното. - Той се прокашля.
- Винаги съм знаел, че един Златен не би могъл да оглави това въстание. Трябва да стане отдолу нагоре, момче. Червените държат на семейството. Повече от всеки друг Цвят те държат на обичта сред целия ужас на нашия свят. Ако Червените въстанат, те имат шанса да обединят световете. СредноЦветните не искат. Розовите и Кафявите не могат. Обсидианите са се проваляли преди. А ако успееха сами, щяха да разрушат световете, вместо да ги освободят.
- И какъв е планът тогава? - питам. - Провалих шанса ти за поста при Суверена.
- Трудно е да бъдеш манипулиран, Дароу, затова ще карам по същество. Август ще те осинови. Не си изненадан...
- Това е разбираемо. Той иска да свърже моята съдба с тази на семейството си. Вероятно ще ме накара да се оженя за Мустанга. Ако стана наследник обаче, съюзът ми с Чакала ще се пропука.
- На Чакала пука ли му за това? - пита Севро. - Той като че е загубил надеждата някога да получи одобрение. Проклетото копеле си създава собствена империя.
- Трябва да видя - казвам.
Фичнър продължава:
- Дали ще се отървеш от Чакала, или ще го включиш в плана, няма значение. Август ще те обяви за свой наследник. И ще те назначи за Претор в своята армада. И ако победиш Суверена, той няма да се задоволи с това да е крал на Марс. Сам ще иска да стане Суверен. Помогни му да го постигне. И година след сядането му на престола Севро ще го убие и ще лепне това на някой съперник, може би Чакала...
Мой ред е да се олюлея.
- Ти искаш да наследя Империята - правя догадка аз. - Цялото Общество.
Зяпвам срещу него. Срещу Танцьора. Как могат да имат толкова сериозен вид?
- Да - казва Фичнър. - След като той умре, всички ще последват най-силния. Бъди най-силният. Спечели играта за наследяването и можеш да станеш Суверен точно както стана Прим. Също както си Претор. Всичко това са игри. Само че този път ние помагаме на теб да мамиш. Ще ти даваме информация, ще те пазим от убийство. Като си на моя страна, ще разполагаш с шпионска мрежа, с която не могат да си съперничат дори Чакала и Суверена. Ще подкупим когото трябва и ще убием когото трябва.
Седя замислен и вторачен в ръцете си.
- Мислех, че с лъжите е почти свършено. Исках да обявя какъв съм. Исках да обявя война.
- Все още не можем. И ти го знаеш.
Зная го, но не искам да изоставя тези хора.
- Не искам да остана пак на тъмно. Ние ще общуваме. Ще съставяме планове. Стига вече сиви зони. Разбирате ли? Не мога да бъда сам като преди.
- Съгласи се, Фичнър - подканя Севро. - Или и аз няма да се навия.
- Ще общуваме всеки ден, ако трябва. Аз не мога да дойда с вас. Води се призрачна война, която трябва да управлявам. Но вместо мен ще изпращам някои от най-добрите си агенти. Ще имаш клика, на която можеш да се довериш. Шпиони. Убийци. Куртизанки. Хакери. Всички с идеално прикритие. Всички готови да умрат, за да бъдат разкъсани веригите. Вече не си сам.
Обзема ме облекчение. Но има едно нещо, което зная, че не мога да направя.
- Трябва да се върна.
- Да. Ще се питат къде си - съгласява се Фичнър.
- Не - казвам. - Трябва да си ида у дома.
- У дома? - пита Танцьора. - В Ликос?
- Защо? - пита Фичнър. - Какво е останало там за теб?
- Моето семейство. Минаха четири години. Имам нужда да ги видя. - Поглеждам и двамата в очите. Всеки е много уплашен и много наскърбен по свой си начин. - Трябва да го разберете. Всичко ще се разпадне по начин, който не можем да предвидим. Преструваме се, че знаем какво правим, като тласкаме тези Златни към война и планираме своята. Все едно можем да я контролираме - ала не можем. Ние сме само смъртни, отварящи кутията на Пандора. И преди всичко да се е обърнало с главата надолу, трябва да си спомня за какво се боря. Трябва да зная, че си струва.