Той се изправя смутено и се взира зад гърба ми в градината, търси маниакално причината някой като мен да пристигне непредвидено в мината му.
- Както зная, вие несъмнено сте чули от други - Минните Магистрати с огромна радост посрещнаха вестта, че планетата е освободена от контрола на Белона. От война тези хора може и да разбират, но от минно дело? Пфу, аматьори!
- Очевидно и от война не разбират.
Преглъщайки, той отново поглежда бръснача ми, а после - градината.
- Прекрасно място, не е ли тъй? - пита той. - Напомня ми за времето, прекарано на река Пир. Разцъфналите лалета там -ах, какъв цвят! Няма други такива, както, убеден съм, знаете. И дърветата, не приличат ли досущ на брезите, редящи се из степите на вулкана Олимп? Там отсядах в Шато льо Брьо. -Той прави странно, непринудено движение с ръце. - Знам, знам, но човек понякога трябва да се поглези. Всъщност точно там открих най-уникалното сирене соточенере. - Усмихва се гордо. - Приятелите ми ме наричат Марко Поло, защото обожавам да пътувам. Това, което търся, е културата. Изискана компания, както несъмнено бихте се досетили, е дяволски трудно да се намери...
Не зная колко време щеше да се мъчи да ме впечатли, ако не бях погледнал парадните униформи на бойците му, после -неговите парадни пръстени, и не бях се намръщил.
- Нещо нередно ли има? - пита той.
- Прав сте - отвръщам.
Малките му оченца се стрелват напред-назад между най-добрите му Сиви и търсят признаци на забелязаната от мен нередност. Отвращава ме как отчаяно се старае да ми угоди. Този мъж открадна от моето семейство. Нареди да ме набият с камшик. Гледаше как убиват Ео. Обеси баща ми. Той не е зъл. Той е само жалък в алчността си.
- Прав съм за какво? - пита той и мига насреща ми.
- Че е невъзможно да се намери изискана компания по подобни места. - Погледът ми така тежко се забива в него, че се уплашвам да не избухне в плач. Виждам него, виждам Дан, ала това ме изпълва единствено със сдържано отчуждение. Исках те да са страшни, отвратителни чудовища. Но не са. Те са маловажни човечета, които съсипват животи и дори не забелязват. Колко ли други има още като тях?
Изпаднал в паника, Подгин махва към подноса със сирена.
- Соточенере, господарю мой. Италиански внос с нотки на лакрица, намек за мускатово орехче, щипка кориандър, поръска от карамфил и игрив, ала тайнствен привкус на канела и резене, с които е обсипана кората. Убеден съм, че ще угоди на вашия...
- Не съм дошъл тук да ям сирене.
- Не, не! Разбира се, че не! - Той се оглежда изнервено. -Ако мога да запитам, за какво дойдохте тук, господарю мой?
Потеглям. Подгин подтичва подире ми, за да ме настигне.
- Рагнар. - Кимвам на титана, който вади от джоба си малък дейтапад. На Чакълчето й отне по-малко от час да го научи да го ползва.
- Вашият добив на хелий-3 е намалял с четиринайсет процента за последното тримесечие. Проекциите ви показват очакван спад от 13 500 килограма за текущото фи-скално тримесечие. Претор Андромед желае да обясните.
Подгин не знае какво да прави. Поглежда ту мен, ту Обсидиана, ту дейтапада. Изпелтечва в отговор:
- Аз... аз... Имахме проблеми с населението. Графити, нелегални брошури. - Обръща се към мен. - Знаете, че ние бяхме ядрото на движението Персефона... - Рагнар го тупва тежко по рамото.
- Претор Андромед си има работа.
- Аз... аз... - Подгин се върти, попаднал в кошмар, който не разбира и от който не може да избяга. - Забравих какво ...
- Намираш си оправдания.
- Оправдания. Оправдания? Как смееш! - Той изпъчва рамене. - В момента по цял Марс тече поток от бунтове. Няма мина, незасегната от недоволството. Моята мина надали е изключение. Имаше убийства. Саботаж. И не само от Синовете на Арес. От самите миньори!
Подгин отново се обръща към мен и отчаяно усеща, че гибелта му иде бързо, краката му се мъчат да не изостават от дългите ни крачки.
- Господарю мой, направих повече от възможното в прилагането на нужния метод за потушаване на недоволството, както е изложен в раздел трети, подраздел А на „Ръководство за управление на мините“, издадено от Министерството на енергията. Орязах им дажбите, смазах със сила закононарушенията и дискредитирах идейните ръководители, като ги подмамих да влязат в хомосексуални връзки. Дори приложих сценариите, препоръчани от „За обезвреждането на бунта“. За последните години съм приложил „Напаст и лек“, „Бунт и потушаване“, „Природно бедствие“, „Миграция на пъклени пепелянки“ и дори съм обмислял прилагането на пакета „Извънпланетни правителствени катаклизми“! - Задъхан, той ми маха умолително да се спра. - Никой не би се справил по-добре от мен!