- Ще има дуел - казва един от уланите и добавя по-силно: -Той не може да откаже и да опази дълго честта си. Не и ако го предложи самият Касий.
- Старият Жътвар разполага с няколко тайни номера -обяснява Такт. - Вие може и да не сте били там, ама той не уби Аполон с едната си усмивка.
- Използвал си бръснач, нали, Дароу? - пита подигравателно друг улан. - Напоследък не съм те виждал на фехтовалната площадка.
- Там никога не си го виждал - обажда се друг. - Той ги избягва тия работи, дето не го бива в тях, а?
Рок до мен се размърдва сърдито. Стисвам го над китката и се обръщам бавно, за да огледам улана, който ме обижда. Виктра седи до него и наблюдава лениво сцената.
- Не се дуелирам - казвам.
- Не се биеш или не умееш? - изхилва се някой.
- Оставете го на мира. Майсторите на бръснача са скъпи -отбелязва Такт.
- Тъй ли, Такт? - питам.
Той прави физиономия.
- Я стига пък ти! Само те подкачам. Кръвогадно проклятие, ама че си сериозен! Навремето беше по-закачлив.
Рок казва нещо и Такт се навъсва и се извръща, но не чувам какво. Потънал съм в спомени, в които тази игра на Златните изглеждаше толкова лесна. Какво се е променило? Мустанга.
- Ти си повече от това - прошепна ми тя, когато я изоставих, за да постъпя в Академията. От очите и бликнаха сълзи, макар гласът и да не трепна. - Не е нужно да си убиец. Не е нужно да търсиш войната.
- Какъв друг избор имам? - попитах.
-Мен. Другият избор съм аз. Остани заради мен. Остани заради онова, което би могло да се случи. В Института ти превърна в свои последователи момчета и момичета, които не знаеха що е вярност. Ако постъпиш в Академията, ще изоставиш това, за да станеш военачалник на баща ми. Но ти не си такъв. Това не е мъжът, когото аз... - Тя не се обърна, ала лицето й се измени, когато думите й заглъхнаха и устните й се присвиха в строга черта.
Любов? Това ли бяхме изградили в годината след Института?
Ако бе така, думата заседна в гърлото й, защото и тя като мен знаеше, че аз не й се бях отдал напълно. Не бях споделил с нея всичко от себе си. Алчно пазех тайни. А и как можеше някой като нея, някой с толкова голямо достойнство да се оголи и да отдаде сърцето си на мъж, който й дава толкова малко в замяна? Затова тя затвори златните си очи, натика бръснача в ръцете ми и ми каза да вървя.
Не я виня. Тя избра политиката, управлението - мира, който смята, че е нужен на народа й. Аз избрах меча, защото от него се нуждае моят народ. Мисълта, че за нея съм бил достатъчен, а никога не съм бил достатъчен за Ео, ме изпълва със странна пустота. Рок беше прав.
Аз я отблъснах.
Севро не отблъснах. Поканих го да бъде разквартируван заедно с мен, а после внезапно го препратиха на Плутон като мнозина от Виещите със задачата да пази далечните строителни работи от дребни пиратски нападения. Сега подозирам пръста на Плиний в това.
Пътят ми никога не е бил по-самотен.
- Няма да те изоставят - казва ми Рок и се навежда близо до мен. - Други родове ще те поискат за себе си. Не мисли за Такт. Белона няма да предприемат ход срещу теб.
- Няма, разбира се - лъжа аз. Той все още усеща страха ми.
- В Цитаделата насилието е забранено, Дароу. Особено кръвните вражди. Дори и дуелите са извън закона, освен ако Суверенът не даде съгласието си. Просто не напускай територията на Цитаделата, докато не се сдобиеш с нов Дом, и всичко ще е наред. Недей да бързаш, прави каквото трябва и след година АрхиГубернаторът ще се почувства глупак, след като се издигнеш под опекунството на друг. Пътят към върха не е само един. Никога не го забравяй, братко.
Той ме стисва за рамото.
- Знаеш, че бих поискал от майка си и баща си да наддават за теб... но те не биха тръгнали срещу Август.
- Знам. - Те биха могли да похарчат за договора милиони и хич и да не забележат загубата, но майката на Рок не е останала двайсет години на сенаторския пост заради благотворителната си дейност. Тя е част от контингента на Август. Каквото той нареди, тя го подкрепя.
- Ще се оправя, прав си - казвам аз, щом Луната се появява в прозореца и кара помощниците да млъкнат, а мен ме изпълва с ужас. Градът-спътник на Земята. Орбитални сателити и инсталации я обкръжават като стоманен ангелски ореол около кехлибарена топка, издигната към Слънцето. - Ще се оправя.
6
.
ИКАР
Кацаме близо до Цитаделата. Лепкав и замърсен вятър огъва високите като кули дървета близо до площадката ни за приземяване. Потта избива бързо по ръба на високата ми яка. Това грозно място вече не ми допада. Въпреки че кацаме на територията на Цитаделата, която е на голямо разстояние от най-близките градове и е заобиколена от гори и езера, въздухът тук сладни и лепне по дробовете.