- Сега живея за нещо повече.
Рагнар затваря очи и се оставя на милостта на една Златна. Вярва, както вярвам и аз. Като Ео, като Севро, Танцьора и всички останали.
Очите ми срещат погледа на Мустанга, може би за последен път, и си представям как се чувствам като своите предци, първите, дошли на Марс, когато са се взирали назад в мрака към Земята. В нея аз намерих дом. Намерих любов. А после я отрових за себе си. Зная, че този край винаги ни е бил отреден. Ала все пак се надявам като отчаяно дете.
- Ти за какво живееш? - питам.
51.
ЗЛАТНИЯТ СИН
Днес е моят Триумф.
Денят е свеж. Небето е лазурно като яйце на червеношийка и звезди надничат през атмосферата. Стоя, облян в злато, с пурпурен шарф на гърдите, с непокрита глава, в очакване да ме увенчаят с лавровия венец в края на шествието. В края на деня ще са ми връчили Триумфална маска, изработена от Виолетови в чест на моята победа.
Колесницата ми тътне под мен. Дървените колела се търкалят по паважа. Мачкат розови листенца. Мачкат хемантови цветове. Над сто хиляди цветя, хвърлени от отворените прозорци на небостъргачите, стоящи на стража от двете страни на величествения булевард. Възторжено ръкомахане във въздуха. Ръце се протягат. Лица се вглеждат надолу с лъчезарни усмивки. Толкова много Цветове. И те са излезли на улицата по протежение на парадния маршрут. Посрещат с ликуващи възгласи шествието пред мен, чудните платформи. Огнегълтачите. Танцьорите. Грифоните, драконите, зебракорите. Малцината останали пленници от Белона. Главите на Император Белона, на братята и сестрите му са окичили пиките. Макар и лично Август да е аскет, той знае колко е важно великолепието. В небето се носят цепоКрили. Щъркели жужат из въздуха и разказват за жестокости. Мухи бръмчат край главите и хапят четирите бели коня, теглещи моята колесница от великолепният булевард към белокаменното Марсово поле, ширнало се пред Цитаделата.
Махам на гъмжилото, вдигнал високо своя Секач. Те са полудели. Бащи държат децата си на ръце, сочат ме и им качват как ще разказват на своите деца, че лично са видели моя Триумф. Хвърлят смокинови листа и надават диви радостни възгласи, катерят се по военните статуи и мраморните обелиски на Полето, за да ме видят по-добре.
- Ти си само един смъртен! - прошепва ми на ухото Рок, докато язди на кон успоредно с колесницата, както традицията повелява.
- И курвенска пръдня! - подвиква Севро от другата страна.
- Да - съгласява се церемониално Рок. - И това също.
Иска ми се Мустанга да бе тук и да язди с мен. Мълчаливата й сила щеше да ми помогне да понасям по-лесно всички тези погледи, да мога по-леко да преглътна всички тези възгласи. Червени ръкопляскат сред тълпата. Крещят, ликуват и се смеят, съвършени жертви на отделите за забавление на Обществото. Те вярват в лъжата за славната война и славните Златни. Милиони ще са изживели на холо моето приземяване в Железния дъжд, поне докато ЕМИ не извади камерата ми от строя. Но Фичнър не излъчи кадрите, на които убивам Карн.
Този парад е една мечта. Измислица. Течението ме влачи и зная колко маловажен е той. Приятелите ми са зад мен, до мен. Всички тези, които наричам лейтенанти. Те ми се усмихват. Обичат ме. И аз ги водя към краха на надеждите. Някога всичко изглеждаше достойно. Но след като включим и Луната във войната, после какво? Пак лъжи. Пак смърт. Пак невъзможни кроежи.
А как ще постъпи Мустанга? Тя не се завърна в Егия, след като ми обърна гръб и ме остави в мините. Фичнър не се побира в кожата си от тревога. Тя е брадва, надвиснала над главата ми. Всеки миг може да подпише смъртната ми присъда. Може вече и да я е подписала. Може би това е някаква величествена примамка. Баща й може и вече да знае.
Чакала забелязва отсъствието й от Цитаделата, където пристигна снощи за Триумфа. Казвам му, че сме се скарали заради баща им.
- Не се учудвам - въздъхва той. - Само не позволявайте този човек да застане помежду ви така, както застана между мен и нея като деца. - Той ме плясва фамилиарно по рамото и започва да налива така щедро и на двама ни, че от сутринта тъпа болка пулсира зад лявото ми око. Кълна се пред себе си, че няма и да близна повече алкохол.
Виктра язди до Рок и Лорн, оглежда се лениво наоколо и попива слънчеви лъчи и празнично настроение. Тя доведе майка си в лоното на Август заедно с Антония, която очевидно е помогнала за превземането на Тесалоника от властта на Белона. Трудно е да се проследи на чия страна са. Но Виктра остава неизменно вярна. Тя ми праща въздушна целувка.