- Рицар Олимпиец бе убит от твоя телохранител. Публично.
- Ако Рагнар не бе превзел стената, щяхме да загубим, а вас, господарю мой, щяха да ви оковат във вериги или да ви екзекутират. Това би трябвало да го знаете по-добре и от мен. Той имаше моето позволение.
- Баща ми ме е учил, че е слабост да питаш другите какво мислят за теб - казва той и сключва ръце зад гърба си. - Но съм длъжен. За студено чудовище ли ме мислиш?
Обръщам се и го поглеждам.
- Без съмнение.
- Честно. - Той се заглежда в тавана. - Човек би си помисли, че това ще отекне по-различно от всички останали глупости. Аз, Дароу, представлявам необходимост. Аз съм силата, която поправя онези, които грешат. Кажи ми защо даваш бръснач на един Обсидианов? Защо подтикваш нисшеЦветните да въстанат? Защо позволяваш на една Синя да управлява кораба ти, когато тя трябва просто да изпълнява заповеди и да пилотира?
- Защото те умеят неща, които аз не умея.
Той кимва, все едно съм потвърдил мисълта му.
- Именно за това съществувам аз. Зная, че Сините могат да командват флотилии. Зная, че Обсидиановите могат да използват технологии, да предвождат войници. Че най-бързият Оранжев, ако му се даде шанс, може да бъде отличен пилот. Червените могат да бъдат войници или музиканти, или пък счетоводители. Неколцина - твърде малко - Сребърни биха могли да пишат романи, обзалагам се! Ала аз зная какво би ни струвало това. Редът е от първостепенна важност за нашето оцеляване. Човечеството е дошло от ада, Дароу. Златните не са се издигнали случайно. Издигнали сме се по необходимост. От хаоса, роден от един вид, който е унищожавал хищнически планетата си, вместо да влага в бъдещето. Удоволствието над всичко, а последствията да вървят по дяволите! Най-светлите умове, поробени от икономика, изискваща производството на играчки вместо космически изследвания или технологии, които биха могли да предизвикат революция за расата ни. Конструирали са роботи и така са скопявали трудовата етика на човечеството и са създавали поколения ненаситници, на които всичко им се е полагало по право. Образували са се двайсет различни фракции, притежаващи ядрени оръжия. Двайсет, и всяка една - управлявана от алчността или фанатизма. И затова, когато ние сме завладели човечеството, това не е било поради алчност. Нито заради слава. Било е, за да спасим своята раса. Било е, за да укротим хаоса, да създадем ред, да стегнем човечеството с една-единствена цел - да подсигурим своето бъдеще. Цветовете са гръбнакът на тази цел. Позволиш ли на йерархията да се промени, редът ще започне да се разпада. Човечеството вече няма да се стреми към величие. Към величие ще се стремят човеците.
- Златните се стремят към величие и ние принуждаваме Цветовете да водят война - казвам и се настанявам върху черната лъвска лапа. Август не е помръднал от мястото си в центъра на залата.
- И все пак съществуват хора като мен - отговаря той толкова искрено, че за малко да му повярвам. - В действителност аз не се боря, защото искам да съм крал или Император, или каквато и дума да лепнат пред името ми в историческите текстове. Вселената не ни забелязва, Дароу. Няма върховно същество, стоящо в очакване да прекрати съществуването, когат и последният човек изпусне последния си дъх. Човечеството ще се свърши. Това е факт - приет, ала необсъждан никога. Вселената ще продължи да съществува, без това ни най-малко да я засяга. Аз няма да позволя това да се случи, защото вярвам в човека. Аз ще сторя така, че да съществуваме вечно. Аз ще поведа всички извън Слънчевата система към чужди светове. Да търсим нов живот. Като вид ние сме едва в своето paнно детство! Но аз бих искал да направя човека най-неотменимата част на Вселената, а не само мимолетно съществуваща бактерия, която блясва и угасва, без никой да я запомни. Ето затова зная, че съществува правилен начин на живот. Затова съм убеден, че твоите младежки идеи са толкова опасни.
Разумът му е огромен. Надминава моя с цели светове. И може би за първи път действително разбирам как този човек съумява да върши всичко онова, което върши. В него няма никакъв морал. Никаква доброта. Когато уби Ео, той е нямал зли намерения. Той вярва, че е над морала. Стремежите му са толкова грандиозни, че се е превърнал в нечовек в отчаяното си желание да запази човечеството. Как странно е да гледаш скованата ледена фигура, която той представлява, и да знаеш какви безумни мечти горят в ума и в сърцето му.
- Ами всичко казано от теб? Ами делата ти? - питам аз и мисля за първата му съпруга, чиято уста е натъпкал с грозде. - Ти приемаш съвети от твари като Плиний. Залагаш бомби на невинни граждани, които не са нарушили никакъв закон. Прегръщаш гражданската война... и твърдиш, че се опитваш да спасиш човечеството?