- Правя каквото е нужно за опазване на всеобщото благо.
За да защити себе си. За да извлече облага за себе си.
- За защита на човечеството - повтарям като ехо.
-Да.
- Осемнайсет милиарда души дишат из цялата тази империя. Колко би убил, за да защитиш човечеството? Един милиард? Десет милиарда?
- Броят не променя необходимостта.
- Петнайсет милиарда? - питам. И Червената, и Златната, всяка част от мен е потресена.
- Някой трябва да направи този избор - казва той. -Останалата част от нашата раса се поболява все повече с всеки изминал ден. Феичките преследват насладите, а не постиженията, докато Безподобните са станали толкова алчни за власт, че нашият Суверен е жена, отрязала главата на собствения си баща, за да завземе трона му. Трябва някой да ги командва!
-Ти.
- Ние. - Немигващият му взор не трепва. - Ние - повтаря той. - Отнесох се зле с теб, защото се боях от твоята безочливост, от наглостта ти. Но обещах, че ще ти се реванширам - и ще ти се реванширам, защото ти показа способност да израстваш и да се учиш. Стани мой наследник. Не мой Претор. Военачалници имам достатъчно. Имам нужда от ... искам син.
- Ти имаш син.
- Имам паразит, който ламти за моята власт. Това е всичко. Той няма представа какво да прави с нея. Няма план какво да върши, след като се сдобие с нея. Просто я жадува, както го е научило да жадува нашето Общество. - По лицето му трепва заинтригувано изражение. - И все пак забележително е, че идеята за това е негова. Имаш благословията му.
Не се и съмнявам, че имам благословията му. Познавам съюзника си и само се чудя какво ли ще ми струва това. Той е бизнесмен. Ще иска възвращаемост на вложенията си. Особено това вложение. Трябваше да ми каже.
- Ами Виргиния? Не е нужно наследникът ти да е от мъжки
- Но аз искам да бъде. И те искам за нея. Съпруг, достоен за разума й.
- Ти ме използваш - заявявам неочаквано, прозрял интригата му. - Аз я привързвам към теб. Особено ако се оженим. И двамата знаем, че ти не искаш реформи.
Дори и сега Реформатори от всички слоеве на Обществото се събират на Марс, за да се обединят зад мъжа, казал, че ще им даде Сената, след като победи Лун и съюзниците й.
- Реформаторите са чума! - възкликва той.
- Но ти им обеща, че ще...
- Обещанията бяха нужни, за да спечеля подкрепата им. След като победим Октавия, ще натикам Реформаторите в затвора или ще ги екзекутирам за държавна измяна.
- Мустанга никога няма да ти го прости. Тя вярва, че ти се променяш. Какъвто и разговор да си провел с нея, каквото и да си й обещал, ти си й вдъхнал надежда за себе си.
Може би тя няма да прости и на двама ни.
- Като влезеш в семейството, ти ще я накараш да разбере, Дароу. Дотогава подозирам, че вече ще сте женени и тя няма да те изостави, дори и да ме намрази. Нашето семейство ще остане силно, както и трябва. Но ти винаги трябва да си мой. И да отговаряш пред мен. Не пред децата ми. - Прави крачка към мен. - Октавия води човечеството към бавен упадък. Реформаторите, също като Синовете на Арес, ще ни забият в земята със скорост хиляда километра в секунда. Трябва да опазим нашия вид. Помогни ми.
Той е благородник и върши онова, което според него е най-добре за човечеството.
Проклет да е!
Никога не сме поискали да се кланяме. Кой е той, за да казва, че Червените и Кафявите се трудят до смърт за благото на човечеството? Кой е той да казва, че събирането на Розовите деца, за да ги изнасилват, а на Обсидиановите и Сивите - за битки, е необходимост? Как може да седи и да твърди, че само той знае кое е най-добро за мен и за семейството ми? Той няма право! Също както нямаше право и да дойде в моя свят и да ми отнеме Ео. И ако си мисли, че могъществото му дава право, то тогава, кърваво проклятие, мое право е още сега да му отсека главата!
Вместо това ставам и прекосявам разстоянието помежду ни. Коленича, поемам ръката му и, кърваво проклятие, целувам пръстена му.
- Както наредите, господарю мой.
Загрубелите му устни се извиват в хищна усмивка.
- Наричай ме „татко“.
- Опитай се да не изглеждаш чак толкова доволен от себе си, да му се не види - казва ми Лорн.
Стоим сред градините на Цитаделата, прорязани от бели пътеки. Ветрец полюлява камбанките, окачени по дърветата. Тържеството е семпло, не като вулгарното зрелище на Луната. Под обвити с бръшлян клони са поставени масички. Розови сервитьори ги разтребват след угощението. По зелената трева и по белите пътеки Безподобните се смеят и се стараят да се впечатлят един друг с чаши шампанско в ръка. В организацията се усеща пръстът на Чакала. Той е скромно създание с изтънчен вкус.