На хоризонта, току зад кулите с шпилове в западния кам-пус на Цитаделата се рее Земята, издута и синя, и ми напомня, че съм тъй далече от дома. Тук гравитацията е по-слаба от марсианската, само една шеста от земната, и ме кара да се чувствам тромав и неспокоен. Когато ходя, все едно плувам. И въпреки че скоро координацията ми се завръща, тялото ми се измъчва от собствената си лекота и ме обзема странно чувство на клаустрофобия.
Още един кораб се приземява на север.
- Прилича ми на среброто на Белона - казва тихо Рок, примижал срещу залеза.
Засмивам се.
Той пак ме поглежда.
- Какво?
- Представи си само точно сега да имахме пулсРакета.
- Е, просто... прелест от твоя страна. - Той тръгва и аз вървя след него, задържайки погледа си върху кораба. - Много обичам залезите на Луната. Все едно сме в света на Омир. Небето е в яркия нюанс на току-що излят бронз.
Горе чуждото небе потъмнява и преминава в нощ след дългия залез. За две седмици дневната светлина ще изчезне от тази част на Луната. Две седмици нощ. Луксозни яхти кръстосват този странен завършек на деня, докато пъргави цепоКрили, пилотирани от Сини, се издигат край тях да патрулират като прилепи, слепени от абаносови трески.
Гравитацията, една шеста от земната, позволява на тези Лунородени да строят колкото им душа иска. И те строят здравата. Зад земите на Цитаделата хоризонтът е ограден от кули и градски постройки. Навсякъде се вият напречни пътища, та гражданите да могат с лекота да се издигат във въздуха. Мрежата от напречници се простира между високите кули като бръшлян и свързва небесата с преизподнята на нисшите Райони. По тях като мравки по лозници се катерят хиляди мъже и жени, а Сиви патрулни скифове бръмчат край магистралите.
За семейството на Август е отредена вила, сгушена сред трийсет акра борова гора на територията на Цитаделата. Красива сграда сред други красоти на това великолепно място. Тук има градини, пътища, фонтани с барелефи на крилати момченца от камък. Всякакви такива лекомислия.
- Да си проведем една тренировка по крават? - предлагам на Рок и кимвам към тренировъчното съоръжение до вилата. -Ще превъртя.
- Не мога - мръщи се той и прави път на колегите ни улани и прислужниците им, които влизат в колона във вилата. -Трябва да присъствам на конференцията за Капитализма в Урегулираната епоха.
-Ако искаш да си подремнеш, убеден съм, че във вилата има легла.
-Майтапиш ли се? Основният докладчик е Регул аг Слънце.
Подсвирвам.
- Самият Живак! Значи ще се учиш как от чакъл се правят диаманти? Ти чу ли мълвата, че той притежава договорите на двама Рицари Олимпийци?
-Не е мълва. Поне не и според майка ми. Напомня ми какво каза Август на Суверена на коронацията й. „Един мъж никога не е твърде млад, за да убива, никога не е и твърде мъдър или твърде силен, но със сигурност може да е твърде богат за рова.“
- Аркос го каза.
- Не, сигурен съм, че беше Август.
Клатя глава.
- Провери си фактите, братко. Лорн ау Аркос го каза, а Суверенът се обърна и отговори: „Забравяте, Рицарю на гнева, че аз съм жена“.
Аркос е колкото мит, толкова и човек - поне за моето поколение. Сега търсещ уединение, той над шейсет години е бил Мечът на Марс и Рицар на гнева. Безподобни рицари из цялото Общество са му предлагали нотариални актове за спътници на планети, само и само да ги обучава за седмица на неговата форма на крават - Пътят на върбата. Тъкмо той ми изпрати пръстеНожа, който уби Аполон, а после ми предложи място в своя Дом. Тогава му отказах и предпочетох Август пред стареца.
- „Забравяте, че аз съм жена“ - повтаря Рок. Той нежно обича тези разкази за тяхната империя, така както аз обичах разказите за жътваря и за Долината. - Нека поговорим, когато се върна. Но без обичайните закачки.
- Значи няма да се вайкаш за някоя своя детска любов, да препиваш с вино, да се лигавиш с поезии за усмивката на Куин и за красотата на етруските погребения и накрая да заспиш? -питам.
Бузите му пламват, но той слага ръка на сърцето си.
- Кълна се в честта си.
- Тогава донеси бутилка безобразно скъпо вино и ще поговорим.
- Три ще донеса.
Той си тръгва и аз го сподирям с поглед, по-студен от усмивката ми.
Неколцина други улани също отиват на конференцията заедно с Рок. Останалите се разполагат удобно, докато Августовите Сиви отряди за сигурност бродят из района. Обсидианови бодигардове сподирят Златни като сенки. Неспирен поток от Розови се влива с грациозно поклащане във вилата, поръчани от Градината на Цитаделата от персонала на АрхиГубернаторския Дом, на които пътуването е досадило и търсят да се по-развеселят.