На вечерята дойдоха повече сановници, отколкото на церемонията. Затова има много Августовци и трябваше да ги поздравявам. Те идваха при нас един по един, наредени според йерархията, разбира се. Скоро ми омръзна да се ръкувам и да се правя на сърдечен и издирих Лорн под едно тънко бяло дърво. Ръцете му са скръстени, лицето му - същински буреносен облак. Поглежда навъсено шампанското в ръката си и го мята в храсталака.
- И аз ги мразя тия работи - казвам. - Веднага щом получи Маската си, Август иска да се подмажа на някои от Лунните господари. А после ще си лягам. - Мустанга я няма тук и зa мен няма никаква радост.
- Сам си, явно. Къде е момичето ти? - Той присвива очи и се оглежда наоколо. - Търсих я под дърво и камък.
- Не знам. - Всички ли са забелязали?
- Аха - изсумтява той. - Скарване между влюбени? Е, няма да ти наливам съвети в ушите, ще ти кажа само да си преглътнеш гордостта. Ако я задържиш, тя е истинско съкровище!
Ако.
- Радвам се, че дойде - казвам. - Макар и съветът ти да е скапан.
Той се смее пресипнало и кимва към Чакала, който разговаря с Рок и с няколко Политици от Ганимед.
- Твоят приятел ми осигури възможността. Август някак забрави да ме покани, въпреки че моите войници завоюваха планета за него. В днешно време обноските са толкова условни! Като стана дума, според теб колко време трябва да се задържа тук, за да не е невъзпитано да си тръгна?
- Още няма девет часът. Няма ли ти да връчиш Маската след няколко минути?
- Щях, обаче това са досадни държавнически церемонии. Помолих твоя приятел Рок да я връчи, ако нямаш нищо против. Всъщност той ме помоли. Все тая.
- Не. Не, всъщност още по-добре. - Хубаво ще е Рок да се включи колкото е възможно повече. Трябва да се сдобрим. Публичните прояви на дружба са добро начало.
Лорн се обляга на дървото.
- Старите ми кокали скърцат нощем. Ще понагледам охраната, та да не ми се налага да разговарям с никой от тия безскрупулни люде. - Той проследява с поглед прелитащ горе цепоКрил.
- Нека го свърши някой друг. - Една Розова подава на Лорн поръчаната от мен чаша уиски. Любимата му марка. Той подсмърча унило.
- Тебе те виждам само с доспехи. Дръж се както подобава на наставник и се навъртай наоколо. Имаме две бутилки „Лагавулин“ за теб.
- Пак старите ти номера. Две бутилки за два допълнителни часа тренировки, не беше ли такава уговорката? Трябваше да ти искам повече. Ха!
Той изкуцуква с уискито в ръка да играе на гоненица с внуците си сред дърветата. Гледам как Розовата, която му донесе питието, се шмугва обратно сред навалицата. Движенията й са ми смътно познати.
Една жена ме прихваща подръка. Обръщам се развълнувано, ала това е само Виктра. Тя не забелязва разочарованието ми.
- Силно се надявам Виолетовите да украсят Маската ти с лъвове, а не с пегас. - Изражението ми я разсмива. - Да, мълвата вече се носи, Дароу ау Август. - Тя игриво потръпва. - Жените ще ти налетят.
Завъртам очи.
- Ох, млъкни!
- Накарай ме! - Тя плъзва ръка под кръста ми. - Срамота, че вече се уреди. - Кимва към една група млади Безподобни от Газовите гиганти и се привежда към мен. - Но значи ли това, че не бива да си поиграеш?
- Просто ти харесва да ме караш да се червя ли?
Тя взема лавровия венец от главата ми, слага го на своята и прави лекомислен реверанс.
- Разкри ме! Но къде е твоят малък Мустанг?
- Защо всички са толкова любопитни, да му се не види?
- Дароу. - Рок идва при нас с ковчеже от слонова кост в ръце, достатъчно голямо да побере Триумфалната маска.
Изтупан е в черна униформа на Претор и с пригладена назад коса. - Мисля, че трябва да се съберем за връчването па Маската. Знаеш ли къде? Малко не съм наясно с цялата тази работа.
Виктра се намръщва.
- Персоналът на Цитаделата още е объркан. Белона държаха това място цял месец. Адрий трябваше да прочисти всички шпиони сред Розовите. Особено след случилото се в Атика. Тази вечер навсякъде е разположил свои хора. Ох, по дяволите! Почва се. - Тя отново слага лавровия венец на главата ми и ме тегли към площадката, където се събират Златните. Севро ми пресича пътя и ни спира.
- Дароу... - започва той припряно, после поглежда Виктра и додава: - Изчезвай.
- Падаш си по нея! - дразня го аз. - Личи си!
Той не обръща внимание.
- Още го няма тук.
- Фичнър? Потърси ли го по дейтапада?
- Няма връзка. Копелето каза, че идва. Значи, щом го няма тук, сигурно се случва нещо важно. Трябва да проверя.
- Провери. - Стисвам го над лакътя. - Но се обади на Рагнар. И внимавай.
- Винаги внимавам.
Странно е да го гледам как се отдалечава. Все едно гледам как собствената ми сянка си тръгва и осъзнавам, че нейната съдба може да е различна от моята. Може би в края на краищата той е по-важен от мен. Истинско дете на два свята.