Следвам тълпата между дърветата. Сред клоните са се приютили фенерчета и огряват площадката с топло бяло сияние. Бели не присъстват. Тук няма официалности. Всичко е толкова ненатрапчиво, колкото Триумфът бе величествен. Тълпата се разделя и ми прави път. Излизам на белия калдъръм, където Лорн е приседнал заедно с внуците си на ръба на фонтан с делфини. Август ми махва да застана до него при една статуя на сляпа девойка с везни и меч в ръце. Цялата тъне в бръшлян. Чакала идва при нас.
- Чувам, че ще ставаме братя - казвам му.
- Та кой разправя, че не си избираш семейството? - Той поглежда разсеяно дейтапада си. - По-добре ти, отколкото оня копелдак Касий. Радвам се, че тази интрижка на Октавия се провали.
- Нещо важно ли? - питам.
- Още заявки, кръвогадно проклятие! - Той откъсва поглед от дейтапада си. - Извинявай. На Марс всичко е примно, драги ми господине. Само ми се иска и сестра ми да беше тук. Ти още не знаеш къде е, нали така?
Поклащам глава. Всеки път, когато ми я споменават, Мустанга се отдалечава още мъничко от мен. Не се отказвам от надеждата тя да дойде. Да се появи ефектно и да разбера, че всичко е наред. Но има и фантазии, които не се сбъдват.
- Ако обичате! Драги ми господа! - обявява Август и гласът му се врязва в шума от разговорите наоколо. - Благодаря. - Той се прокашля и произнася приветствие към многобройните присъстващи на Марс, като кимва на АрхиГубернатора на Тритон. - Въпреки че чашите ни искрят и коремите ни са пълни, няма да е все така като тази вечер. - Вглежда се в гостите си, гласът му звучи твърдо и сухо във влажния въздух. Сред дърветата просветват светулки. - Ние знаем, че това е само началото. Войната ще изисква много от нас. Но нека не прибързваме и не подминаваме победа като тази, на която бяхме свидетели само преди няколко седмици. Триумф на волята, верността и силата! Цялото великолепие на парада бе за тях. Спокойните мигове като този са за нас. - Той докосва белега на лицето си. - В който ние, макар да сме различни, можем да сведем глави и да вдигнем чаши за едно уникално постижение на волята. То не бе осъществено от един човек. Ала Дъждът бе призован от един човек. Затова, Дароу ау Андромед, ние те поздравяваме!
- Приветствам те, Жътварю! - подвиква Лорн. Присмехулната нотка присъства, но е едва доловима.
Чаши се вдигат из цялата площадка, а гласове мърморят одобрително. И те пият. Толкова ми е пусто, когато погледна наляво и виждам Чакала вместо Мустанга. Толкова престорена чувствам усмивката си, когато знам, че всичко това скоро ще рухне. Виктра като че усеща настроението ми, вдига чаша срещу мен и ми намига.
Август дава знак на Рок, който излиза напред, прегърнал голямо ковчеже от слонова кост. Той го поставя в ръцете ми и полага длан върху него, за да не го отварям още.
- Ние с теб сме видели много неща заедно - гласът му е спокоен и равен. - В нощта, когато за първи път те срещнах, ти седеше на пода на крепостта Марс и оглеждаше кръвта по ръцете си. Помниш ли какво казах?
Другата му ръка докосва дясната ми китка с нежност, съвсем като в миналото, когато по ръцете ни имаше по-малко мазоли, по-малко белези.
- Разбира се. „Ако те хвърлят на дълбокото и не плуваш, ще се удавиш. Тъй че продължавай да плуваш“ - издекламирвам аз. - Никога няма да го забравя.
- Колко далече стигнахме. - Очите му обхождат лицето ми, вглеждат се в бръчките, в несъвършенствата. Накланям глава, питайки се какво ли търси. - Бих изплатил стократно стойността на твоя договор, за да те опазя.
- Зная, Рок.
- И още, бих умрял за теб хилядократно, защото ти бе мой приятел.
Нещо в гласа му ме кара да се огледам. Над рамото му виждам как Виктра прошепва нещо весело на Антония и на скелетоподобната им майка. Лорн поднася на внуците си чинийки със сладкиш, донесени от един нисичък Розов. Но след като сервитьорът се обръща, аз се смразявам вътрешно. Той се обръща горделиво. Безмилостно. Така, както никой Розов не би се обърнал. Излиза от роля само за частица от секундата. Познавам това обръщане. Познавам този мъж. Това е Викс. Трябва да е той. Очите ми се стрелват към Розовата, която ми донесе уискито за Лорн. Лайлат. Момичето на Чакала, което кичеше косите си с кости. Която се съюзи с Белона. Облечени са като Розови. Златни с плътоМаски. С контактни лещи.
Вълци, които играят агнета.
Дръпвам се от Рок и се каня да изкрещя, когато усещам как хватката му се затяга и разбирам, че той се е сбогувал с мен. Иглата в пръстена му ме убожда по китката. Нежно, като целувката, която той полага върху бузата ми.