- Ето така си отиват лъжците - с целувка, кърваво проклятие!
Две думи разбиват хиляда лъжи.
С лице, по-студено и от мраморните статуи зад гърба ни, Рок се дръпва назад и отваря капака на ковчежето от слонова кост. С нежното изскърцване на сребърните панти идва краят на моя свят. Август ахва ужасено, щом съзира какво има в ковчежето. А на една стъпка от нас Чакала, с очи, пълни с отдавна дремеща омраза, ми се усмихва, отмята глава назад като животно и надава налудничав подигравателен вой.
Сигнал за края.
Виктра посяга за бръснача си. Антония прави крачка назад. Взема пържачка от подноса на един сервитьор и изстрелва два заряда в гръбнака на Виктра. И още два в шията на майка си.
- АРКОС! - крясва Август и изплющява с бръснача си. -НА ОРЪЖИЕ!
- ВИЕЩИ, ПРИ МЕН! - изревава Лорн, докато изтласква назад децата си. - Защитете Жътваря!
Късно е. Още докато Лорн се изправя, Лайлат вади пулсКинжал изпод подноса си и със замах му прерязва гърлот откъм гърба. Лорн подпъхва ръка между шията си и острието. Четири пръста падат на земята. Той огъва тяло под ъгъл и се напряга срещу нея, сграбчва я за кръста с окървавена ръка. Жужат остриета. Сумтене. Интимен ужас, докато по цялата площадка бушува хаос.
Отровата плъпва из тялото ми.
Свличам се на земята с ковчежето в скута.
Опирам гръб на сляпата статуя.
Парализиран.
Чакала се плъзва през развилнялата се блъсканица като влечуго по лед. Гледа клането и касапницата и заварва Лорн все още да се бори с Лайлат, която се мъчи да му пререже гърлото. Той е успял да вдигне от земята едно счупено стъкло и посяга да промуши Лайлат в крака, когато Чакала се навежда, оглежда Лорн и бавно забива кинжал в корема му.
- Грешали са. Тялото ти не е стена от камък.
Лицето на Лорн се свива от страх, когато Чакала вади острието. Погледът на моя майстор на бръснача отскача към мен, към внуците му. Той се опитва да се изправи, мъчи се, събрал последните остатъци от своята ярост. Опитва се да каже нещо. Но тялото му го е предало. Той никога вече няма да види своя остров. Няма да погали грифона си. Няма да чуе смеха на внуците си, никога няма да види Лисандър, внука, който му обещах. Аз му го причиних. Аз го доведох тук от онзи покой и уединение, така желани от него, ала незаслужени, и той го знаеше. Скоро взорът му угасва, а Чакала прибира кинжала си и Лайлат довършва започнатото с бавно разрязващо движение.
Надавам протяжно стенание. Друго не мога. Лиги потичат в гърлото ми. Виктра пълзи към мен и от нея блика кръв. Сред всичко това стои Рок, дели ме една статуя от него.
В далечината бръмчат пулсоръжия. Гръм разцепва небето, тъмни сенки се спускат от него и разчупват бариерата на звука. Те идват от укрит кораб. Нещо се е промъкнало. Къде са патрулите?
Обсидиани и Преторианци се приземяват сред площадката, тупват върху камъните и хукват подир избягалите от мястото на убийствата към градините. Преследват ги тихо, с пестеливи движения. Антония направлява клането - довършва наследници, пресича кръвни линии на възраст половин хилядолетие. Взема заложници. Лайнат се смее заедно с Викс. Те свалят електронните си плътоМаски и разтърсват златни коси. Зад тях Айя се приземява с цялото си великолепие, доспехите й блестят на светлината на фенерите. Тя оглежда касапницата доволно с мрачното си лице. Почти не я забелязвам, защото до нея каца един стар приятел. Касий.
- Виргиния? - пита той.
- Боя се, че липсва - отвръща Чакала.
- Предупредена?
- Сърдита.
Виктра успява да изпълзи до глезена ми. Хлъзгава кървава диря очертава пътя й оттам, където я промушиха, до мястото, където се свива сега на кълбо. Устните й са оцапани в червено. Не усещам докосването й.
- Не знаех - прошепва тя. - Не знаех.
Айя се навежда над трупа на Лорн и взема бръснача от китката му. Той дори не успя да го извади. Касий се приближава, спира до краката ми, отпуска се на коляно и се взира в мен.
- Той може ли да се движи? - пита той Рок. - Поете!
- Не. Но чува.
- Ти изби семейството ми, Дароу. До крак. Мен и Юлиан, това както и да е. Но децата? Как можа? - Нямам представа за какво говори. - Ще открия Севро. Ще открия Мустанга. Милост няма да има! - Той докосва с новата си ръка емайлираната дръжка на бръснача си.
- Не можеш да го убиеш - обажда се Рок зад гърба му. -Знаеш какво представлява той. - Рок хваща Касий за рамото. -Касий, заповедите на Суверена бяха ясни.
- Дисекция - мърмори Касий. Гледа ме и като че никога не е имало време, когато този мъж ме е наричал свой брат. Никога не е имало надежда някога да станем такива, каквито сме сега.
Той ме хваща грубо за ръката. За миг ми се струва, че се ръкува с мен. Но вместо това открадва пръстена, който заслужих. Железният вълк - за да го притежавам, убих брат му. Без него пръстът ми е гол.