После се изправя и се извисява над мен - не орел, а прекрасен лешояд.
- Юлиан. Лея. Пакс. Куин. Бурена. Харпията. Гнилогърбия. Такт. Лорн. Виктра. Те заслужаваха нещо повече от това да умрат за един роб. - И с тези думи ме оставя с Рок.
Светът е притихнал, чува се само плач и вой на сирени. До мен Виктра гледа как Касий се отдалечава и животът изтича от нея. Умните й очи ме поглеждат объркано.
- Трябва да побързаме! - изрича провлачено Айя в центъра на касапницата. - Те знаят, че сме тук. Докарай баща си и да тръгваме.
Чакала кимва.
- Само момент, ако обичате.
На няколко метра от мен лежи Август, притиснат към земята от трима сервитьори. Те го вдигат, щом Чакала се задава и прекрачва оскверненото тяло на Лорн.
- Маската не ти ли се харесва, Дароу? - извиква ми той. -Направих я само за теб, след като ти показа кой си в Атика!
Чакала се обръща към баща си:
- Ти как мислиш, татко? Беше ли този ход достоен за името ти?
- Ти, изчадие! - Август го заплюва в лицето. - Какво стори?
- Значи не се гордееш? - Чакала избърсва слюнката и я оглежда. - Проклятие!
- Спри това. Сине! Ти ни опропасти!
- Адрий... - извиква го нетърпеливо Айя. - Трябва да тръгваме.
Чакала пристъпва напред.
- Значи сега ме наричаш „сине“? - Той изцъква укорително с език и приглажда връхната дреха на баща си. - Бях ли твой син, когато ме остави на скалата на произвола на стихиите? Три дни. Бях мъничък. Съветът дори не поиска Изоставяне. Но ти ме мислеше за толкова слаб, а Клавдий - за толкова силен! Силен ли беше той, като накарах Карн да го закопае в земята?
Устните на баща му потреперват.
- Какво?
- Платих на Карн ау Белона седем милиона кредити и му дадох шест Розови, за да се изгаври с момичето на Клавдий. Знаех, че честта на Клавдий ще го изведе на арената. Смешното е, че... платих с твои пари. Аз те помолих да ми ги дадеш, за да инвестирам в бъдещето си. И го сторих. - Той се навъсва. - Татко, ти наистина ли си мислеше, че едно десетгодишно момче го е грижа за фондовата борса? Трябваше да внимаваш повечко.
- Ти си убил Клавдий. - Гласът на Август секва от напрежението и той се свлича в ръцете на онези, които го крепят, разтърсен от скръб. - Ти си убил момчето ми.
Това би сломило сърцето на Мустанга.
- Твоето момче съм аз - ухилва се Чакала. - Аз бях добър син. Боготворях те. Боях се от теб. Покорявах ти се. Учих онова, което ти желаеше да уча. Отивах там, където ти пожелаеше да отида. Действах единствено според твоите заповеди. И все пак не бях достоен.
Август тръсва глава, събира отново сили, докато Преторианците оковават ръцете му в магнитни белезници. Очите му се вдигат и поглеждат сътвореното от него чудовище.
- Трябваше да те удуша в люлката!
- Хайде сега, татко...
- Ти не си мой син.
Адрий трепва. В този миг на мълчание аз зная, че пред очите ми умира неговата човечност. С тези няколко думи Август отприщва нещо. И мъничката частица от Адрий, съхранявала надеждата да бъде обичан, умира. И остава само Чакала.
- Тогаз, надеждо, сбогом! Сбогом, страх и угризение! Доброто е загубено завинаги за мен. - прошепва той на някаква далечна и угасваща частица от себе си, докато лениво вдига пържачката към челото на баща си. - Зло, ти си моето добро!7
- Спри! - Айя пристъпва напред. - Адрий! В името на Суверена...
Чакала прострелва баща си в главата.
Убиецът на Ео се строполява на земята и усещам как в сърцето ми зейва празнота и го изпълва цялото. Смъртта поражда смърт и тя поражда смърт. За това ме предупреждаваше Танцьора. Затова Мустанга каза да не се доверявам на брат й. Затова ще умират приятелите ми. Затова ще умра и аз. Защото моите приятели ми имаха доверие, а аз не мога да се меря с това зло.
Кой ли може?
- Ти, тъпо змийче! - крясва Айя. - Той беше нужен на Суверена, за да уговори Крайната периферия! Кръвогадно проклятие! - Тя поглежда небето, където в тъмата пламтят огнени дири. Някой връхлита насам, нахлул в горния слой на атмосферата. Пулсоръжия изстрелват мълнии навсякъде из територията на Цитаделата - Преторианците се сблъскват с първите защитници на Август и Лорн.
- Аз ти връчих тази награда. - Чакала кимва към мен. -Сега недей да мрънкаш. - Той поглежда дейтапада си и посочва огнените дири. - Телеманите идват. Освен ако не искаш да си поиграеш с тях, предлагам да тръгваме.
Касий се съгласява.
- Лорн и Август са мъртви. Армията ще загине.
Айя заповядва на Преторианците да се качват в совалката. Те идват да ме вдигнат от земята. Ръката на Виктра върху крака ми омеква. Очите й са се затворили.