На уроците по междузвезден бой учителите ни набиваха в главите максимите на своята раса. Само силните оцеляват. Само умните управляват. А после си тръгнаха и ни оставиха да се оправяме сами - да скачаме от астероид на астероид, да търсим припаси и бази, да гоним и преследваме съучениците си, докато останат само две флотилии.
Все още разигравам игрички. Тази просто е най-смъртоносната засега.
- Това е клопка - обажда се Рок откъм лакътя ми. Косата му е дълга като моята, а лицето му е меко като на жена и спокойно като на философ. Да убиваш в Космоса, е по-различно от убийствата на суша. Рок е същински феномен на космическите убийства. „В тях има някаква поезия - казва той. - Поезия в движението на сферите и корабите, плаващи сред тях.“ Лицето му се вписва сред Сините, съставляващи екипажите на тези кораби - ефирни мъже и жени, носещи се като блудни духове из металните коридори, въплъщение на логиката и строгия ред.
- Но тази клопка не е толкова елегантна, колкото може би си мисли Карн- продължава Рок, - Той знае, че нямаме търпение да приключим с играта, и затова ще ни причаква от другата страна. За да ни натика натясно и да пусне ракетите си. Изпробвано и безотказно действащо от памтивека.
Рок внимателно посочва пространството между два огромни астероида - тесен коридор, през който трябва да минем, ако искаме да продължим да следим пострадалия кораб на Карн.
- Всичко е проклет капан! - прозява се длъгнестият и нехаен Такт ау Валии-Рат. Той обляга опасното си тяло на илюминатора, шмръква един стим от надянатия на пръста му пръстен и пуска празната гилза на пода. - Карн знае, че е загубил, и просто ни измъчва. Извел ни е на малка весела гоненица, та да не си поспим. Смотанякът му егоистичен!
- Каква си Феичка, вечно мрънкаш и джафкаш! - подиграва му се Виктра ау Юлии от мястото си пред илюминатора. Неравно подстриганата й коса виси край продупчените й, украсени с нефрит уши. Буйна и жестока, но не дотам, че това да се превърне в недостатък, тя презира грима и предпочита белезите, които е заслужила за двайсет и седем години живот. Многобройни са.
Очите й са силно хлътнали. Чувствената й уста е голяма, с устни, изваяни да мъркат обиди. Прилича на прочутата си майка повече от по-малката си сестра Антония, а по способности в осакатяването далеч надминава и двете.
-Клопките нямат значение! - заявява тя. - Флотилията му e разбита. Той има само един кораб. Ние - седем. Става ли просто да му разбием устата?
-Дароу има седем - напомня й Рок.
- Моля? - пита тя, раздразнена, че я поправят.
- Останали са седем от корабите на Дароу. Ти ги нарече наши. Те не са наши. Прим е той.
- Педантичният поет отново нанася удар. Смисълът е един и същи, драги ми господине.
- Че трябва да действаме безразсъдно, а не благоразумно? - пита Рок.
- Че сме седем срещу един. Ще е срамота да го оставим да протака повече. Затова да смажем тоя белонски бандит като хлебарка с тежкия си ботуш, да отлетим обратно на базата, да си вземем справедливо полагащите ни се награди от стария Август и да вървим да се забавляваме! - И тя се завърта на пета, за да подчертае последното.
- Тъй, тъй! - съгласява се Такт. - Цяло царство давам за грам демонски прах!
- Пета доза стим ли ти е за днес, Такт? - пита Рок.
- Да! Благодаря ти, че следиш, мила мамичко! Тия военни щуротии обаче вече ми писват. Мисля, че жадувам Перлени клубове и изобилни количества прилична дрога.
- Ще изгориш.
Такт се плясва по бедрото.
Живей бързо и умри млад. Когато ти се превърнеш в скучна стара стафидка, аз ще съм славен спомен от едни подобри времена и по-бляскави дни.
Рок поклаща глава:
- Един ден, блудни ми приятелю, ще си намериш някого, когото ще обикнеш и заради когото ще се присмиваш на глупака, който си бил някога. Ще имаш деца. Ще притежаваш имение. И някак ще разбереш, че има и по-важни неща от дрогата и Розовите.
- За бога! - вперва очи в него изпадналият в безпределен ужас Такт. - Това решително ми звучи като истинско нещастие!
Поглеждам тактическия монитор, без да обръщам внимание на закачките им.
Набелязаната от нас жертва е Карн ау Белона, по-големият брат на бившия ми приятел Касий ау Белона и на Юлиан ау Белона, момчето, което убих при Посвещението. В това къдрокосо семейство Касий е любимият син. Юлиан беше най-добродушният. А Карн? Счупената ми ръка е доказателство -той е изчадието, което са изкарали от мазето си, за да убива.