Последвам Виктра в совалката и оглеждам територията зад нас. Сложихме призрачни наметала веднага щом потеглихме от вилата на Август. След десетина скрити коридора и шест стари гравиАсансьора пристигнахме в една прашна и рядко използвана част на стартовите площадки на Цитаделата. Теодора ни остави там. Тя искаше да дойде, но аз не пожелах да я взема на мястото, където отиваме.
Докато с Виктра се качваме на борда, един Сив ни сканира за „бръмбари“.
Рампата на кораба се прибира зад нас. Дванайсет подобни на канари Сиви изпълват малкия пътнически трюм на совалката. Не са от бляскавите. Обикновени воини на един тъмен занаят.
Макар и да съществуват средни стойности, Цветовете са разнообразни по състав вследствие на човешката генетика и на разнообразните екосистеми из цялото Общество. Сивите на Венера често са по-тъмни и по-стегнати от тези на Марс, но семействата се местят. Равнищата на дарбите за различните Цветове са още по-разнообразни и от външността. Повечето Сиви не са предопределени за нищо повече от патрулиране в търговски центрове и по градските улици. Някои постъпват в армията, други - в мините. Но пък съществуват и Сиви от специална порода, които се раждат умни и проклети, и тях цял живот ги обучават да преследват Златните врагове на своите Златни господари. Като тези в совалката с нас. Наричат ги мелези - като песовете на Земята, кръстоски, получени с цел необикновена безшумност, хитрина и бързина, и всичко това с едно-единствено предназначение: да убиват по-едри същества от себе си.
- Летим за Изгубения град и сте само вие дванайсетимата? - питам.
Знам, че са достатъчно. Просто не обичам Сивите. Затова ги ръчкам.
Те ме оглеждат с кротката сдържаност на семейство, срещнало непознат по пътя. Валентин е бащата. Телосложението му наподобява дундест блок мръсен лед, издялан с ръждив нож, а обжареното му от слънцето лице е тъмно, с чифт живи очи на него. Лейтенантът му Сун-хуа се навежда към нас, яка и чепата като маслиново дърво.
От континенталните им етнически черти личи, че и двамата са Земнородени. Тези Сиви не носят триъгълната значка на Легиона на Обществото върху цивилните си всекидневни дрехи.
- Натоварени сме да ви закриляме, домине - отвръща Валентин, докато Сун-хуа зарежда екзотично оръжие с кръгла форма от вътрешната страна на лявата си китка. Изглежда като оръжие на плазмена основа. - Моят екип е подготвил сигурен Маршрут. Предполагаема продължителност на пътуването: двайсет и четири минути.
- Ако Плиний открие къде отивам или ако Белона разбере, че съм излязъл от Цитаделата...
- Мелезите са запознати със ситуацията - пояснява Виктра.
- Не виждам Златна значка. Наемници?
- Означава, че сме достатъчно добри, щом сме доживели досега, домине - отвръща безизразно Валентин. - Подготвени сме за всякакви вероятности. Осигурени са планове за извънредни ситуации и подкрепа.
- Колко голяма подкрепа?
- Достатъчна. Ние сме само превозвачите, домине. - Устата му трепва в усмивка и аз решавам, че му вярвам. - По-голям проблем от Белона са третите лица, които си мислят, че тъкмо им се е удала възможност. Там, където отиваме, ще има адски много трети лица, домине. Гадостите усложняват възвръщането на инвестициите. Сун-хуа?
- Облечете това. - Сун-хуа ми подхвърля торба с непретенциозни дрехи. Говори монотонно и провлачено. - Висок сте, за това нищо не можем да направим, ама ей сега набързо ще ви пребоядисаме с това, това и това. - Тя подхвърля на Виктра още една торба. - Щото шефът ви реши, че много ще се изтупате.
Виктра се разсмива.
- Скатавайте оръжието, момчета! - вика Валентин, щом корабът се раздрусва и се издига във въздуха. - Давайте! -Чукове и горелки се зареждат от опитните ръце. Отривисти звуци на стомана, удряща се в стомана. Все едно метални кокалчета изщракват, когато магнитните заряди влизат в патронниците. Мелезите скриват оръжия в тайни кобури върху впитата униформа от скарабеева кожа. Трима носят незаконни оръжия на китките. Оглеждам контрабандата, докато нахлузвам моята скарабеева кожа. Тя всмуква светлината, странно черна, като черното на зеница. По-скоро отсъствие на цвят, отколкото каквото и да е друго. По-добра е от дуроБроните ни в Института - спира някои остриета и някое и друго оръжие като обикновената пържачка.
Корабът потръпва, когато основните му двигатели поемат задвижването от вертикалните изтласквачи.
- Талос и Минотавър, уведомяваме ви: Икар потегли! -казва рязко Валентин по комуникатора си. - Повтарям. Икар потегли.
7. ПОСЛЕДИЦАТА