След Института славата ми нарасна. И когато до Виолетовата клюкарска мрежа стигна новината, че АрхиГубернаторът най-сетне ме изпраща да продължа учението си, Карн ау Белона и още няколко внимателно подбрани братовчеди също бяха изпратени от майката на Касий да „учат“. Семейството иска сърцето ми на поднос. Буквално. Само знакът на Август ги възпира. Да ме нападнат, означава да нападнат него. В края на краищата пука ми на мен за тяхната вендета или пък за кървавата вражда на господаря ми с техния род. Искам си флотилията, за да мога да я използвам за Синовете на Арес. Каква бъркотия мога да създам! Проучил съм линиите за снабдяване, сензорните станции, бойните групи, центровете за данни - всички чувствителни точки, които биха предизвикали разклащането на Обществото.
- Дароу... - Рок се приближава. - Сдържай високомерието си. Не забравяй Пакс. Гордостта убива.
- Иска ми се това да е клопка - казвам му. - Нека Карн се обърне и се изправи лице в лице срещу нас.
Той накланя глава.
- Устроил си му свой собствен капан.
- Виж сега, какво те накара да го кажеш?
-Да беше ни го съобщил. Аз би могъл...
- Карн ще падне днес, братко. Това е простият факт.
- Разбира се. Искам само да помогна и ти го знаеш.
- Знам. - Сдържам прозявката си и погледът ми се плъзва надолу из командната зала, пред мен и зад мен. Там се трудят Сини в многобройни оттенъци на цвета и управляват системите, направляващи моя кораб. Те говорят по-бавно от всички Цветове, без Обсидиановите, и предпочитат дигиталната комуникация. По-възрастни са от мен, всичките са завършили Среднощната школа. Зад тях, в края на командната зала, стоят на стража Сиви морски пехотинци и няколко Обсидиани. Тупвам Рок по рамото.
- Време е.
- Моряци! - призовавам аз Сините долу. - Съсредоточете се. Това е последният гвоздей в ковчега на Белона. Ще пратим това копеле в етера и ви обещавам най-големия дар, който имам власт да връча - една седмица непробуден сън. Примно, а?
Неколцина Сиви в дъното на залата се засмиват. Сините само почукват с пръсти по инструментите си. Бих дал половината от значителната си банкова сметка, любезно предоставена от АрхиГубернатора, за да съзра усмивка по лицето на някой от тези бледи въздухари.
-Стига сме се размотавали! — обявявам. - Стрелците, на позиция! Рок, групирай изтребителите. Виктра, погрижи се за прицела. Такт, разгърни защитата. Сега ще приключим с това. Поглеждам тънкия, подобен на струйка дим главен командир на Сините. Застанал е в центъра на залата под моята командна платформа, сред още петдесет други. Виещите се дигиТатуси по плешивите глави на Сините и по тънките им ръце сияят в нежни оттенъци на небесносиньото и сребристото, синхронизирани с корабните компютри. Погледите им гаснат, щом очните им нерви се обърнат към дигиталния свят. Разговарят с нас само от любезност.
-Командир, машините на шейсет процента!
- Слушам, домине! - Той поглежда тактическия монитор -кълбовидна холограма, рееща се над главата му. Гласът му е безизразен. - Имайте предвид, че концентрацията на метал в астероидите създава трудности при оценяване на спектрографските данни. Малко сме слепички. От другата страна на астероидите може да се крие флотилия.
- Той няма флотилия. Влизаме в цевта! - командвам аз. Корабните двигатели боботят. Кимам на Рок и произнасям: -Hie sunt leones.
Думите на нашия господар, Нерон ау Август, АрхиГубернатор на Марс, тринайсетият, носещ това име. Моите военачалници повтарят изречението.
Тук има лъвове.
2.
ЦЕВТА
На тактическия монитор шестте пъргави изтребителя летят около моя оцелял боен кораб. Екипажът от Сини тъне в тайнствено мълчание, докато бойните функции вземат връх. В плоскостта, из която сега се реят техните мисли, думите са по-тромави и от айсберги. Лейтенантите ми следят моята флота. По всяко друго време те щяха да летят с личните си изтребители или да предвождат войници в кораби-пиявици, но в мига на победата аз искам моите другари да са наблизо. И все пак, когато лейтенантите ми застават до мен, усещам онова разделение, дълбоката бездна между техния свят и моя.
- Сигнатури на ракетите - произнася Синият командир. Из командната зала не се втурват в действие. Не светват предупредителни лампи и не всяват паника сред екипажа. Никакви възгласи не нарушават покоя. Сините са ледени екземпляри, от рождение отглеждани в секти комуни, в които ги учат да прегърнат логиката и да изпълняват своите функции с хладна оперативност. Често казват, че те са по-скоро компютри, отколкото хора.