Очите му танцуват по лицето ми. Устата му се отваря и устните му се препъват една в друга - толкова много има да ми каже. С остро лице и мазна коса той се приплъзва напред като нож по лед. Целият в ъгли. Кожа, обтегната около крехки кости. Толкова слаб ли беше, когато го видях за последно? Или просто не е сложил козметика? Не. Примигва бавно. Мудно. Уморен е. Остарял. И като че сломен. В приведените му рамене и в стрелкащите се наоколо очи присъства някаква странна уязвимост, сякаш всеки миг очаква да го ударят.
- Зададох ти въпрос, Мики - напомням.
- Не мога да мисля за гората! Все още оглеждам дървото! Да се смаеш как е разцъфнало тялото ти. Просто да се смаеш, миличък мой. Станал си още по-едър! Как се справят рецепторите ти за болка? Фоликулите на космите ти възпалиха ли се някога, както се притеснявах? А мускулните контракции -смяташ ли, че са над средните при връстниците ти? Достатъчно бързо ли се разширяват зениците? От месеци не съм чувал друго освен приказки за теб по холото. Не можеха да покажат Института, разбира се. Но имаше клипове, изтекли в холоМрежата. Клипове, например как убиваш Безподобен белязан. Как превземаш някаква странна крепост в небесата като герой от старите времена!
Той отчаяно ме стисва за рамото - дланта му е по-слаба, отколкото я помня.
Разкажи ми за живота си. Какво представлява Академията? Всичко ми разкажи! Още ли сте любовници с онази възхитителна Виргиния ау Август? - Внезапно се намръщва. - Ох, но не сте, разбира се. Тя е с...
-Мики! - Стисвам го. - Успокой се.
Той избухва в толкова силен смях, че чак започва да кашля и се извръща от мен, за да си избърше очите.
-Просто ми е драго да видя приятелско лице. В днешно време не ми позволяват да съм в приятна компания. Не, никак. И действителност компанията ми е чудовищна.
- Млъкни, Мики! - казва рязко Евей.
Погледът му се плъзва към нея, застанала сега извън обсега ми - тя опипва горелката в кобура на кръста си, сякаш тя би я защитила от мен.
- Защо сте на Луната? Какво става? - питам. - Към Синовете ли сте се присъединили?
- Много неща се случиха - мърмори Мики. - Не съм тук по...
- Сега той работи за нас, Дароу - намесва се хладно Евей. - Без значение дали му харесва, или не. Разпарчетосахме малката му кърпачница за кожи. Използвахме парите, които бе натрупал от продажбите на създаваната от него плът, за да платим за превоз дотук и да оборудваме войска. Нанасяме ответен удар, Дароу. Най-сетне.
- Една Розова терористка и шепа Червени, които си играят с оръжие - казвам, без да я погледна. - Това ли ви е войската?
- Днес проляхме кръвта на Златни, Дароу. Ако не уважаваш мен, поне това уважи. Убих сина на АрхиГубернатора на Марс. Какво толкова си постигнал, та те кара да мислиш, че можеш да дойдеш тук и да плюеш на постигнатото от нас?
- Не си го убила - пояснявам.
Тя ме поглежда озадачено.
- Не говори глупости.
Отвръщам сърдито на погледа й.
- Но как... Бомбата... - промълвява тя. - Лъжеш!
- Изкарах го навреме.
- Защо?
- Защото мисията ми е сложна. Той ми е нужен. Къде е Танцьора? Кой командва тук? Мики...
- Аз - обажда се друг глас от моето минало с акцент като на жена ми, само че този глас е отровен, пълен с гняв. Обръщам се и виждам на вратата Хармъни. Половината й лице все още е обезобразено от онзи ужасен белег. Другата половина е студена и жестока, и по-стара, отколкото си спомням.
- Хармъни - казвам меко. Годините с нищо не са спомогнали между двама ни да се породят топли чувства. - Радвам се да те видя. Трябва да говоря с теб. Имам толкова много за казване. - Дори не знам откъде да започна. После забелязвам погледа, който тя отправя към Евей. - Къде е Танцьора?
- Танцьора е мъртъв, Дароу.
По-късно Хармъни сяда заедно с мен пред бюрото на Мики в един кабинет, обзаведен с евтини ъгловати мебели и стъкленици с хибридни органи, плаващи в консервиращ газ. Мики е седнал на бюрото и си играе с онова негово старо платонично кубче загадка. Забелязва ме, че го гледам и ми намига. По-добре е. Евей се е облегнала на един контейнер с химикали. Седя, напълно объркан. Танцьора имаше план за мен. Той имаше план за всичко това. Няма как да е мъртъв. Не може да бъде.
- Последното желание на Танцьора беше Мики да ни създаде нова армия. Армия, която да съперничи на Златните по бързина и сила. Подбрахме най-добрите ни мъже и жени и ги подложихме на извайване. Те не могат да оцелеят след процедура по превръщане в Златен, каквато изтърпя ти, но някои успяват да издържат безстрашно на тази нова програма. – Тя, маха към стъклото. Зад него по пода са разпръснати сто подобни на ковчези тръби. Във всяка от тях има Червен от нова порода. - Скоро ще имаме сто войници, които могат да навредят на Златните повече от всички досега.