Знам накъде водят тези думи. Те отвориха яма в душата ми. Запратиха ме да ридая в калта, а Касий се извисяваше над мен. Ето как ще свърши това.
- Ти може да си загубила всичко, което обичаш, Хармъни. Съжалявам за това. Но моето семейство все още е в мината. Те няма да страдат заради твоя гняв. Мечтата на жена ми бе мечта й по-добър свят. Не за по-кървав. - Изправям се. - А сега искам да говоря с Арес.
В стаята се възцарява тежко мълчание.
-Почакай малко. - Хармъни поглежда Мики и Евей. Наблюдава как Мики неохотно се изправя. Той се поколебава, Викаш се готви да ми каже нещо, но усеща погледа на Хармъни
Замълчава.
-Успех, миличкият ми - казва просто той и ме тупва по рамото.
-Позволи ми да остана - приближава се Евей към Хармъни. - Аз мога да ти помогна с него.
Хармъни я докосва по хълбока.
- Арес не би го позволил.
- След онова, което сторих днес... Нямаш ли ми доверие? Аз не съм като другите.
- Вярвам ти толкова, колкото и на всеки Червен. Но това не мога да споделя с теб. - Тя нежно целува Евей по устните. -Върви.
Евей се спира на вратата и поглежда назад към мен.
- Ние не сме ти врагове, Дароу. Трябва да го знаеш.
Вратата зад нея се затваря, изщраквайки, и ние оставаме сами в кабинета на Мики.
- Тя знае ли? - питам.
- Какво да знае?
- Че ти я бе изпратила на самоубийствена мисия.
- Не. Тя не е като нас. Тя се доверява.
- А ти би я пожертвала?
- Бих пожертвала всеки от нас, за да убия Безподобен белязан. Успяваме да стигнем само до нищо и никакви Феички и Бронзита. Искам истинските тирани!
- Ти я използваш по-ужасно, отколкото Мики някога я е използвал!
- Тя има избор - измърморва Хармъни.
- Нима?
- Достатъчно. - Хармъни сяда и ме подканя с жест да сторя същото. - Танцьора може и да е мъртъв, но Арес има план за теб.
- Не, не! Приключих вече с изслушването на плановете му от устата на други! Жертвах заради него три години от живота си! Искам да видя лицето му.
- Невъзможно.
- Тогава приключих!
„ - Как може да приключиш, а? Ти си пленник! Кърваво проклятие, не можеш да се прибереш в Ликос, нали така? Има само един изход. Затегни колана и не се отклонявай от курса.
Думите й са тежък удар. Не мога да се върна назад. И това ми носи чувство на неизразима самота. Къде е моят дом? Къде ще отида, дори и всичко това да завърши с изпепеляването на Златните?
- Ти няма да се срещнеш с Арес. Дори и аз никога не съм виждала лицето му, Пъклолазе.
- Не си ли? Работиш за него почти толкова отдавна, колкото и Танцьора. Години наред! Как може точно ти да му имаш доверие?
- Защото той пъхна първото оръжие в моята длан. Беше с шлема си и пъхна в ръката ми пържачка версия IV със зареден йонен пълнител.
- Арес мъж ли е? - питам.
-Кого го е грижа? - Тя включва холоМонитор. Електроните се завихрят във въздуха и се сливат в поредица от карти. Разпознавам топографията. Марс. Венера. Луната може би. Десетки червени точки примигват по чертежите на градове, корабостроителници и още десетина жизненоважни обекти. Бомби, осъзнавам аз.
Хармъни поглежда уморено картата.
-Това е планът на Арес. Четиристотин бомбени атентата Шестстотин нападения над оръжейни складове, правителствени съоръжения, електрически компании, комуникационни мрежи. Това е същината на Синовете на Арес. Години планиране. Години трупане на оскъдни ресурси.
Нямах представа, че сме способни да проведем подобна акция. Взирам се със страхопочитание в картата.
Днешните бомбени атентати бяха с цел да предизвикат отклик. Да ги притесним. Искаме да се мобилизират. Ако се мобилизират, те сгъстяват редиците си. Пъклените пепелянки се изгарят най-лесно, когато са скупчени нагъсто.
-Кога ще се проведе това?
- След три нощи.
-Три нощи - повтарям аз. - Когато приключва Срещата на високо равнище. Той не може да иска от мен то...
- Иска го. След три нощи Срещата приключва приятно с галатържество. Вино, Розови, коприни, всичко каквото там, по дяволите, вършите вие, Златочелите. Всичките Губернатори, кърваво проклятие да ги стигне дано, всичките Сенатори, Претори, Императори, Правници от всички краища на Обществото ще са тук. Цяла Слънчева система от изчадия, събрана иа едно място от властта на Суверена. Ще минат още десет години, докато видим това. Синовете няма как да проникнат вътре, но ти можеш да отидеш там, където ние не можем. И да нанесеш удара, който ние не можем.