Усещам как думите се задават като влак в тунел.
- Когато всички са се събрали, хубавичко нагъчкани... Когато Суверенът се изправи да произнесе реч, избиваш Златочелите копелета с радиева бомба, която ще скрием у теб. Мики и екип от джаджи изработиха технологията. След като видим, че бомбата се е взривила чрез дейтаРекордера, който ще ти сложим, ние ще отприщим ужас и безумие по цялата система. Ще ги изпепелим!
Това ли е върхът на всичко сторено от мен?
- Трябва да има и друг начин.
- Плановете винаги са два, Пъклолазе. Единият е този, другият си ти. Арес и Танцьора казваха, че ти си нашата надежда, нашият шанс да поемем по друг път. Фукаха се като момченца, че ти можеш да унищожиш Златните отвътре. Но ти се провали, както предвиждах аз. Казваш, че Евей е окървавила ръцете си. Е, и по твоите има кръв.
- Нямаш представа с колко кръв са изцапани моите, Хармъни. Кърваво проклятие, не съм някакъв светец! Но атаката на Евей бе престъпна.
- Престъпно е само да загубим.
Обзема ме гняв.
- В играта е намесено много повече, отколкото разбираш. Не можем да излезем срещу Златните. Какъвто и удар да нанесем, те ще ни унищожат просто така! - Щраквам с пръсти.
- Значи няма да го направиш.
- Не, няма да го направя, Хармъни.
- Тогава войната започва без твоята помощ - заявява тя. Бяхме подготвили двама Синове да се опитат да влязат на тържеството. Те не са Златни, затова вероятността да ги хванат и нарежат на лентички в Преторианска килия за мъчения, преди да са изпълнили мисията си, е по-голяма. Това значи, че предводителите на Златните ще продължат да живеят, а нашите миниатюрни шансове за победа в този лайнян щурм намаляват, защото ти нямаш доверие на Арес.
- Шлакай я ти тая работа. Ако иска помощта ми, Арес би трябвало сам да ми го каже.
- Как? Той е на Марс и подготвя революцията. Няма никакъв начин за комуникация. Те следят всичко. Как би могъл да се свърже с теб, без да разобличи прикритието ти? - Тя се навежда напред и долните и зъби блясват като на диво живото. Кажи ми, Дароу... Ти знаеш ли изобщо колко много ти откраднаха те?
Нещо в тона й ме сепва.
- За какво говориш?
Ето за какво говоря. - Тя вкарва поредица от команди в холоКуба и там се появява изображение на мините в Ликос. Кръвта ми се смразява. - Записът от смъртта на Ео, който ние откраднахме и излъчихме...
Сърцето ми думка в гърлото.
- Не беше пълен. - Тя натиска клавиша за пускане и стаята около нас се превръща в мината. Ние сме част от триизмерно холо. Това е суровият заснет материал, не онова, което пуснаха по новините, не онова, което съм гледал сто пъти. Той показва обесването без звуков съпровод.
Чувам собствените си викове на болка, докато Сивите бият момчето, което бях. Ридая сред тълпата. Мъчителната тишина в немонтиран заснет материал. Майка ми обронва глава, а чичо Нарол се изплюва в прахта. Кийран, брат ми, закрива очите на децата си. Нозе пристъпват. Дио, сестрата на Ео, се изкачва със залитане по металния ешафод. Обувките й стържат по ръждата. Плаче. После Дио се навежда към жена ми. Ео стои там, дребничка, тъй бледа и слаба, само димна струйка от пламенното момиче, което си спомням. Устните й се раздвижват. Аз пак не чувам, точно както не го чух и онзи ден. Внезапно Дио се разридава неудържимо и се притиска към Ео. Какво й казва?
- Използвай апаратурата. Нали е за това?
Хиляда пъти съм се чудил, но никога не съм имал достъп до този запис. Нямах представа как бих го намерил, без да възбудя подозрение. А и мисълта ме плашеше, както ме плаши и сега - какво не бе по силите ми да чуя? Какво би могла да понесе Дио, а аз - не?
В пиратските новинарски кадри Дио дори не я показват. Но тук мога да превъртя назад този суров материал. И аз го правя. Мога да усиля звука. И го правя. Отново гледам как се случва: майка ми обронва глава. Нарол се изплюва. Кийран закрива очите на децата. Нозе пристъпват. Дио се изкачва по ешафода. Всички звуци са усилени. Изчиствам белия шум с помощта на настройките и чувам какво е казала жена ми на Дио.
В моята стая има люлка, аз я направих. Скрий я, преди Дароу да се върне.
- Люлка... - шепне Дио.
- Той не бива никога да узнае. Това ще го сломи.
- Не го казвай, Ео. Недей.
- Нося дете.
10.
СЛОМЕН
Аз съм съкрушен.