11
.ЧЕРВЕНО
Тази вечер ще избия две хиляди от най-великите сред човечеството. Ала въпреки това сега вървя с тях и както никогa преди не се вълнувам от упадъка и снизхождението. От наглостта на Плиний кръвта ми не кипва. Безсрамната рокля на Виктра не ме смущава, дори и когато тя ме хваща подръка, след като Такт й предлага своята. Тя прошепва в ухото ми колко глупава била, че забравила да си сложи бельо. Смея се, сякаш това е весела шега, и се опитвам да прикрия обзелата ме студенина.
Всичко това е просто шум.
- Предполагам, че Дароу заслужава някаква утеха, преди да си тръгне - въздъхва Такт. - Да си виждал Рок, драги ми господине?
- Каза, че не му е добре.
- Рок, какво да го правиш. Сигурно се е свил на кълбо около някоя книга. Да взема да го домъкна.
- Ако е искал да дойде, щеше да дойде - казвам.
- Аз искам той да дойде! - отвръща Такт и вдига рамене към другите улани, които се блъскат да заемат място по-близо до нашия господар.
- Като толкова ти е притрябвал, върви го доведи - казвам аз. Тактически ход.
Той се сепва.
- Притрябвал ми е някой да ми виси на ръката! Обаче, ако не бях наясно, щях да си помисля, че още се сърдиш за цялата онази история със спасителния модул.
- За онзи, който изстреля без него, ли говориш? - пита Виктра. - Че защо въобще да го е грижа?
- Мислех, че е мъртъв! Прости изчисления. - Той ме блъсва с юмрук по рамото и кимва към Виктра. - Нали разбираш, трябваше да се погрижа за тая дама тук.
- Крехко цветенце е тя - казвам и я дръпвам настрана.
- Горко на бога на морето, тъй самотен! - затананиква тихо Такт. - Приятелите му го изоставиха, също както моите изоставиха мен!
Виктра наглася златния си нараменник, който обвива ръката й надолу в поредица от златни маншети.
- Скъпото ни момче е толкова суетно, че може да завърти и гръмотевична буря около себе си. - Тя забелязва пълната ми липса на интерес. - Наддаването ще започне чак след галапразненството. - Кимва към една приземяваща се въздушна кола. - Е, чудех се кога ще се появи той.
Чакала слиза от колата кожата му е едва забележимо порозовяла само там, където е обработвана. Неговите Жълти добре са се потрудили. Покланя се леко на баща си, без да обръща внимание на мърморенето на адютантите.
- Татко - казва той. - Реших, че е уместно семейство Август да пристигне на тържеството с поне едно от децата ти. В края на краищата трябва да се показваме единни!
- Адрий. - Август оглежда сина си, за да изнамери за какво да го разкритикува. - Нямах представа, че напоследък ти е приятно да ходиш на банкети. Не съм убеден, че храната ще е по твоя вкус.
Чакала се разсмива театрално.
Може би затова не са ми доставили поканата! Или е било заради фурора покрай терористичните атаки? Няма значение. Сега съм тук и нямам търпение да застана редом с теб. - Той се нарежда и се усмихва до уши на всички. Знае, че баща му никога не би раздухвал публично семейни скандали. На мен ми се ухилва особено зловещо, което другите забелязват и се отдръпват от тази усмивка. Всичко е театър. - Да тръгваме.
Внимавам и говоря колкото може по-малко, когато заедно с Виктра ги последвам в края на дългото шествие, което се вие през лабиринта от мраморни коридори от нашата вила до градините на Цитаделата на около два километра разстояние. Там кулата на Суверена стърчи от земята сред парка - величествен двукилометров меч, пронизващ грижливо поддържана градина, гъсто покрита с розови дървета и ручеи.
Водата минава през градината по хиляди лъкатушни пътечки. Бълбукащи потоци, в които плуват шарени рибки, водят към тихи лагуни, където изваяни Розови русалки плуват под разцъфналите дървета, гъмжащи от маймунокотки. Дългоноги тигрорисове се изтягат под клоните. Виолетови скитат из тези светли градини, прехвърчат тук и там като летни пеперуди, а цигулките им ехтят в свръхестествен концерт. Досущ нощните градини на Бакхус, но без непристойната сексуалност, която гърците са намирали за толкова смешна - Феичките биха се кискали на тези мръсотии, но не и Безподобните. Поне не пред хора.
Между дърветата мярваме и други шествия. Виждаме знамената им - огромни и бляскави, от развяващ се плат и метал. Нашият герб - червено-златен лъв, реве в безмълвно предизвикателство. Гарван на фона на сребърни кръстове отбелязва преминаването на семейство Фалте по калдъръмен мост. Оглеждаме предпазливо техния господар и уланите му. Разбира се, всички носят бръсначи, но всякаква друга техника е забранена - никакви дейтапади, никакви гравиБотуши, никакви брони. Това тук е класическо мероприятие.