Тъмното пространство зад моя илюминатор разцъфва в плътен воал от микровзривове. Артилерията ни изстрелва широк екран от матови бели облаци. Летящите към нас ракети избухват, когато артилерийските изстрели детонират преждевременно ракетните заряди. Една успява да пробие защитата и изтребителят в крайния ни десен фланг се разтриса от симулацията на ядрен взрив. При реална битка биха се посипали войници. Биха изтекли газове. Експлозии можеха да пробият дупки в металния корпус и да предизвикат изригвания на горящ кислород, подобно избликнала кръв на кит, само за да ги погълне след миг мракът. Но това е игра на война и не ни дават истинско ядрено оръжие. Най-смъртоносните оръжия тук са студентите.
Още един кораб пада жертва, когато залповете на електромагнитните оръдия проникват през обстрела на противовъздушната артилерия.
- Дароу... - тревожи се Виктра.
Стоя разсеяно и опипвам с палец мястото, което някога красеше пръстенът на Ео. Виктра се обръща към мен:
- Дароу... Той ни сдъвква на парченца, ако не си забелязал.
- Дамата отправи смислена забележка, Жътвар - обажда се Такт с лице, обляно в синьото сияние на тактическия монитор. - Каквото и да си намислил, недей да скромничиш, а казвай.
- Командири, наредете на ескадрони Изкормвач и Талос да атакуват врага.
Наблюдавам тактическия монитор, докато ескадроните, изпратени от мен половин час по-рано, връхлитат от двете страни на астероидите и се спускат върху фланга на Карн. От това разстояние те не се различават с просто око, но на монитора пулсират в златно.
- Поздравления, приятелю! - прошепва Рок още преди всичко да е приключило. В гласа му се долавя странно уважение и всякакви по-ранни чувства на раздразнение вече са се разсеяли. - С това всичко ще се промени. - Той ме докосва по рамото. - Всичко!
Наблюдавам по-съсредоточено моята клопка и усещам как неминуемата победа смъква напрежението от плещите ми. Сивите на моя мостик пристъпват напред. Дори и Обсидианите се навеждат и се взират в мониторите, докато корабът на Карн регистрира сигнатурите на ескадроните ми. Той се опитва да побегне и форсира двигателите си, за да се измъкне от това, което предстои. Но ъглите заговорничат против него. Моите ескадрони изстрелват ракети, преди Карн да успее да разгърне защитен екран или да изпрати собствени ракети. Трийсет симулирани ядрени взрива превръщат последния му кораб в развалина. На този етап от играта няма смисъл да пленяваме кораба му и затова Сините пилоти на изтребителите с охота изпускат малко повече ядрена мощност от необходимата.
И така побеждавам.
Моята командна зала се взривява от възгласите на Сивите и на Оранжевите техници. Сините енергично потриват ръце. Обсидианите, скарани с този високотехнологичен свят, не издават нито звук. Личната ми камериерка Теодора се усмихва на по-младите си подчинени в камериерския пункт на командната зала. Бивша Розова куртизанка, доста попрехвърлила годините на своя разцвет, тя е чула много тайни през живота си и ми служи за съветничка по светските въпроси.
По протежение на целия кораб, от двигателите до кухните, холоекрани излъчват победата.
Това не е само моя победа. Всеки мъж и всяка жена я споделя по свой начин. Такава е схемата на Обществото. За да преуспяваш, трябва да преуспява твоето началство. Както аз открих покровител в лицето на Август, така и по-нисшите Цветове е нужно да възприемат мен като свой покровител. Това по необходимост поражда лоялност към Златните, която самата система на Цветовете не може да създаде чрез прост диктат.
Сега моята звезда ще изгрее и заедно с нея ще се издигнат и всички на борда.
Властта и благоприятните перспективи - това са знаменитостите в тази култура. Неотдавна, когато АрхиГубернаторът обяви, че ще спонсорира обучението ми в Академията, холоканалите пламнаха от догадки. Можеше ли някой толкова млад и от толкова жалко семейство да победи? Вижте какво сторих аз и Института. Разбих играта. Победих Прокторите, убих един от тях и вързах останалите като деца. Но дали това бе просто един проблясък на мълния в нощта? Сега тези дрънкала получиха своя отговор.
- Главен командир, задай курс към Академията. Ще си поискаме лаврите - обявявам аз и избухва ликуване.
Лаври. Самата дума отеква в миналото ми и ми загорчава в устата. Макар и да се усмихвам, тази победа не ме изпълва с велика радост, а само с мрачно удовлетворение.