Кулата се извисява над нас. Лилави, червени и зелени мъхове пълзят нагоре по основата на огромното здание, увивни стебла в хиляда отсенки обвиват стъклото и камъка, както пръстите на алчни ергени обхващат китката на богата вдовица. Шест огромни асансьора издигат семействата нагоре в небеса та до върха на кулата.
Красиви Розови прислужници и Кафяви лакеи обслужват асансьорите, облечени целите в бяло. Златни триъгълници на Обществото красят ливреите им.
Асансьорът представлява плоска мраморна плоча с гравитласкачи. Разположен е в средата на поляна, чиято зелена трева се вълнува от вятъра. Няколко Медни се втурват напред да разговарят с Плиний, който като Политико говори от името на АрхиГубернатора. Сякаш настава някакво объркване. Семейство Фалте се качва на асансьора пред нас.
- Това е социална клопка - измърморва Август назад на любимото си протеже. Лето се приближава до него. - Глупаци! Виж как ще се престорят, че е случайност. Скоро ще ни кажат, че трябва да използваме асансьора заедно с Фалте, когато вместо това би трябвало те да пълзят в краката ни и да ни се молят да се качим преди тях.
- Не е ли възможно да е случайност? - пита Лето.
- Не и на Луната. - Август скръства ръце. - Всичко е политика.
- Ветровете си сменят посоката.
- От доста време я сменят - мърмори Август и въртейки острото си лице, оглежда помощниците си, сякаш преброява колко бръснача носим. Някои ги носят навити отстрани до тялото. Други - увити над китките, както аз нося взетото си назаем острие. И Такт, и Виктра ги носят като шарфове.
- Искам трима улани постоянно да придружават АрхиГубернатора- нарежда тихо Лето. Кимаме и групата затяга peдици. Никакво пиене.
Такт изпъшква в знак на протест.
Чакала наблюдава с напълно безизразно лице как Лето раздава заповеди.
Плиний се връща, след като е разговарял с персонала на Цитаделата. Естествено, ще трябва да делим асансьора с Фалте. Но нещо по-заплашително увисва във въздуха. Трябва да оставим тук нашите Обсидианови и Сиви.
-Всички семейства трябва да отидат на тържеството без придружители - обявява той. - Никакви телохранители.
Сред редиците ни се разнася шепот.
- Тогава няма да ходим - заявява Чакала.
-Не ставай глупак! - срязва го Август.
- Синът ви е прав - отбелязва Лето. - Нерон, опасността...
- По-опасно е да отклониш някои покани, отколкото да ги приемеш. Алфрун, Йофо! - Август махва отсечено с ръка на своите Опетнени. Двамата мъже кимват мълчаливо и отиват при другите отстрани. Непресторено чувство изпълва страннитe им очи - тревога, - когато се присъединяваме към Фалте и асансьора и се издигаме. Главата на Дом Фалте се усмихва. Позициите му се подобряват.
Покривът на кулата на Суверена е украсен за тържеството Kaтo зимна приказна страна. От невидими облаци вали сняг. Той посипва подобните на копия върхове на боровете в изкуствените гори и посребрява късата ми коса със снежинки с вкус на канела и портокал. Дъхът ми излиза на кълба от пара пред лицето ми.
Появата на АрхиГубернатора е отбелязана с тръбни сигнали. Такт и някои по-млади улани отрязват достъпа на Фалте - преграждат им пътя, за да влезе Август пръв на тържеството. Корпус от светло злато и кървавочервено, ние навлизаме сред величествен пейзаж с вечнозелени растения. Очаква ни гордостта на Златната култура. Ужасно море от лица, виждали неща, за които първите хора не са могли и да мечтаят. Виждат се проблясъци от общото ни минало в Института. Чаровниците на Аполон. Убийците на Марс. Красавиците на Венера.
Под шпила се простира Цитаделата, а отвъд земите й градове блестят с милиони светлини. Никога не бихте се досетили, че под това море от блещукащи скъпоценни камъни се спотайва втори град, потънал в бедност и мръсотия. Светове вътре в световете.
- Опитай се да не губиш ума си - прошепва ми Виктра и прокарва пръсти с остри нокти през косата ми, а после отива да си поговори със свои приятели от Земята.
Тръгвам към нашата маса. Грамадни полилеи висят над нас, окачени на малки гравитласкачи. Искри светлина. Рокли се диплят като течност около идеални човешки форми. Розовите сервират деликатеси и алкохол на подноси и в чаши от лед и стъкло.
Стотици дълги маси са разположени концентрично около замръзнало езеро в центъра на зимната страна. Тук Розовите сервират на кънки. Под леда се движат силуети. Не сексуализирани перверзни, каквито ще откриеш на забавленията на Феички и нисшеЦветни, а мистични създания с дълги опашки и люспи, които блестят като звездите. В някой друг живот мечтата на Мики щеше да е да му поръчат да извае създание за този празник. Усмихвам се на себе си. Предполагам, че в известен смисъл тя вече се е сбъднала.