Масите не са обозначени нито с имена, нито с номера. Вместо това намираме нашата, щом съзираме грамаден, почти неподвижен лъв в центъра й. Масата на всяко семейство е обозначена по този начин с тяхната сигла. Тук има грифони и орли, ледени юмруци и огромни железни мечове. Лъвът мърка доволно, когато Такт открадва поднос с мезета от една Розова и го поставя между масивните му лапи.
- Яж, звяр! Яж! - провиква се той.
Плиний ме открива. Косата му е сплетена на тила в сложна стегната плитка. Облеклото му както никога е строго като заострения му нос, сякаш той цели да впечатли Безподобните край него с ястребовите си черти и оскъдните аксесоари.
-По-кьсно вечерта ще те представя на няколко заинтересовани страни. Когато ти дам сигнал, очаквам да дойдеш при мен. - Той се оглежда разсеяно и търси важни личности за своите цели. - Дотогава не прави бели и внимавай как се държиш.
-Нямате грижи. - Изваждам медальона си с пегаса. -Кълна се в честта на семейството си.
- Да - казва той, без да погледне. - И какво благородно семейство само!
Оглеждам се наоколо. Стотици хора вече обикалят насам-натам и всяка минута пристигат още. Колко дълго ще трябва да чакам? Трудно ми е да поддържам гнева, подтикнал ме да прегърна това решение. Те убиха жена ми, казвам си аз. Убиха дегето ми. Но въпреки гнева, който призовавам, напомняйки си това, не мога да потуша страха, че повеждам бунта към пропаст.
Това няма да го сторя заради мечтата на Ео. То ще е за удовлетворение на живите. За да задоволя жаждата им за мъст - не в почит към онези, които вече са жертвали всичко. И то ще е необратимо. Но такъв е зададеният курс.
Толкова много съмнения! Дали не се проявявам като страхливец?
Прекалено много мисля. От такива излизат лоши войници. А аз съм точно това. Войник на Арес. Той ми даде това тяло. Сега трябва да му се доверя. Затова вадя пегаса и го прикривам от долната страна на масата на Август, съвсем до края й.
- Наздравица? - предлага някой. Обръщам се и се оказвам лице в лице с Антония. Не съм я виждал от Института насам когато Севро я смъкна от кръста, на който Чакала я бе приковал с гвоздеи. Дръпвам се и мислите ми се стрелват към онази нощ, когато тя преряза гърлото на Лея само за да ме примами да изляза от тъмното.
- Мислех, че си на Венера и учиш политика - казвам.
- Завършихме - отговаря тя. – Твоето кръщене ми достави голямо удоволствие. Гледах го няколко пъти с приятелите си. Миризмата на урина е противна. - Тя ме подушва. - Трудно с изличава.
Природата е проявила жестокост, като я е направила така ужасно красива. Сочни устни, крака, дълги почти колкото моите, гладка като масло кожа и коса като изпредената златна прежда от онази книга с приказки за Пепеляшка. Всичко това - само маска на окаяната твар под тях.
- Личи си, че съм ти липсвала, докато ме нямаше. - Тя ми подава чаша вино. - Затова да вдигнем наздравица за добрата среща.
За мен е нелепо, че живеем в свят, в който тя може да стои тук и да плете коварни мрежи, когато жена ми е мъртва, когато добросърдечни Златни като Лея и Пакс са превърнати на пепел и изстреляни към слънцето.
- Фичнър веднъж ми каза нещо, Антония. Сега то ми се струва уместно. - Вдигам учтиво чаша за наздравица.
- Ах, Фичнър! - въздиша тя и гърдите й се надигат агресивно над прекалено впитата й златна рокля. - Тоя бронзов гризач си е изграждал име тук! Та какво е казал?
- Един мъж няма как да не закачи хламидия. - Изливам виното пред нея и я изтиквам встрани, за да мина. Тя ме сграбчва за ръката и ме дръпва обратно към себе си, толкова близо, че усещам жаркия й дъх.
- Те идат - казва тя. - Белона идват за теб. Трябва да бягаш, още сега. - Поглежда бръснача ми. - Освен ако не смяташ, че боравиш с това достатъчно умело да победиш Касий на дуел? - Пуска ме. - Успех, Дароу. На бала ще ми липсва маймун. Поне повече, отколкото на Мустанга.
Не обръщам внимание на думите й и се отдалечавам с желанието все повече родове да изпълнят пространството, за да мога скоро да туря край на това. Гъмжило от Претори, Квестори, Правници, Губернатори, Сенатори, глави на семейства, предводители на Домове, търговци, двама Рицари, Олимпийци и хиляда други идват да поздравят с „добър вечер“ господаря ми. Тези възрастни мъже говорят за нападения на Ездачи над Уран и Ариел, за глупавата мълва, че нов Рицар на гнева вече печели бронята, за тайнствени Синове на Арес с база на Тритон и за активизиращ се чумен щам на един от черните континенти на Земята. Нищо сериозно.