Много други отвеждат господаря ми настрана, все едно сто очи не наблюдават всяко тяхно движение, и със сиропени гласове му разказват за шепоти в нощта, за ветрове, променящи посоката си, и за опасни приливи. Метафорите са различни. Смисълът е един и същ. Август е изпаднал в немилост пред Суверена така, както аз изпаднах в немилост пред него.
Корабите, прехвърчащи горе в нощното небе, са също тъй далеч от разговора, както и аз. Вниманието ми е насочено към самата Суверен. Колко странно е да виждам тази жена ей там, на издигнатия подиум от другата страна на дансинга да разговаря с господарите на други Домове и мъже, управляващи живота на милиарди. Толкова близо, толкова по човешки крехка.
Октавия ау Лун стои там със своята котерия от жени, трите Фурии - сестри, на които тя се доверява повече от всички други. От своя страна Суверенът е по-скоро представителна, отколкото красива, лицето й е безстрастно като планински скат. Нейната сила е в мълчанието й. Виждам, че говори рядко, ала слуша - тя винаги се вслушва в думите така, както планината се вслушва в шепота и писъците на вятъра сред нейните зъбери и около върховете й.
До едно дърво стои мъж. Обиколката на снагата му е горе долу колкото тази на дънера. В ръката му малката чаша изглежда още по-мъничка и носи знака крилат меч - Претор с флотилия. Отивам при него. Той вижда, че се задавам, и се усмихва.
- Дароу ау Андромед - изръмжава Карн.
Щраквам с пръсти към един преминаващ Розов. Вземам две чаши вино от ледения му поднос и подавам едната на Карн.
- Мислех си, че преди да дойдеш да ме убиеш, можем да пийнем по едно.
- Арабия си ти. - Той изгълтва питието си и взема това, което му предлагам. Изглежда ме над чашата. - Нали не си отровител?
- Не пипам толкова фино.
- Значи сме си лика-прилика. Всички тия змии наоколо... Той се ухилва като крокодил, а тъмнозлатистите му очи проследяват мъжете и жените. След миг виното вече го няма. -Странно декадентско е тая вечер.
- Чувам, че Живака е уредил празненството - казвам.
- Само на Луната ще позволят на Сребърен да се прави на Златен - изсумтява Карн. - Мразя го тоя спътник! - Той си взема деликатес от един преминаващ поднос. - Храната е твърде тежка. Всичко останало - твърде лековато. Макар и да чувам, че шестото ястие ще е направо невероятно.
Забелязвам особения му тон, скръствам ръце и оглеждам тържеството. Странно успокояващо е да съм близо до този омразен човек. Няма нужда никой от нас да се преструва, че другият му е симпатичен. Тук няма маски - поне не толкова, колкото обикновено.
Той се изкисква басово.
- На Юлиан тази префърцунена храна щеше да му се хареса. Той беше неприятно детенце, дето само се хилеше глуповато.
Обръщам се да огледам убиеца.
- Касий разправяше за него само хубави неща.
- Касий! - Той изпръхтява в някакво подобие на смях. -Касий веднъж рани едно птиче с прашка. Дойде при мен разреван, защото знаеше, че трябва да го убие, за да не се мъчи, обаче не можеше. Вместо него аз пуснах върху му камък. Също като теб - ухилва се той мазно. - Трябва да ти благодаря за това, че разчисти генетичната плява.
- Юлиан ти беше брат, човече.
-Като малък той се напикаваше в леглото. Напикаваше се в леглото! Вечно се опитваше да скрие чаршафите, като сам ги даваше на перачките. Все едно перачките не бяха наша собственост. Беше момченце, което не заслужаваше нито благоволението на майка си, нито името на баща си! - Той грабва още една чаша вино от преминаващия Розов. - Опитват се да го изкарат трагедия, но не е. Това си е природен закон.
- Юлиан беше по-голям мъж от тебе, Карн.
Карн се засмива възторжено.
- Охо, я ми го разясни това!
- В един свят на убийци е нужно повече, за да си добър, отколкото да си зъл. Но хората като теб и мен, ние просто си запълваме времето, преди смъртта да посегне и да ни прибере.
- Което на тебе скоро ще ти се случи. - Той кимва към бръснача ми. - Жалко, че не си отгледан в нашия Дом. Ние се учим да въртим бръснача още преди да се научим да четем. Баща ми ни караше сами да си правим бръсначите, да им измисляме имена и да спим до тях. Тогава можеше и да имаш шанс.
- Чудя се какво ли щеше да излезе от теб, ако те беше учил на нещо друго.
- Аз съм такъв, какъвто съм - казва Карн и си взема още едно питие. - И мен ме пратиха да ти видя сметката, мен - от всички синове и дъщери, защото аз съм най-добрият в това, което съм.