Още една крачка, Ео. Още една крачка напред.
- Претор Дароу ау Андромед- заиграва се Такт с титлата. - Белона ще се насерат! Питам се мога ли аз да се възползвам, за да поема командването, или според теб трябва да се присъединя към твоята флотилия? Никога не се знае. Кръвогадната бюрокрация е такава досада! Да се подмазваш на Медните. Да лобираш сред Златните. Моите братя, естествено, ще искат да ни спретнат купон, - И ме сръчква. - На купон на братя Рат дори и на теб най-сетне може да ти се отвори парашутът с някоя.
- Той пък все едно би докоснал твоите приятелки! - Виктра ме стисва за ръката и пръстите и се задържат върху дланта ми, сякаш е пременена с бална рокля, а не в броня. - Колкото и неохотно да го казвам, Антония беше права за теб.
Усещам как Рок потръпва и си спомням звука, когато Антония преряза гърлото на Лея, докато се опитваше да ме подмами навън от скривалището ми в Института. Аз останах в сенките и чух как дребничкият ми приятел влажно се строполи върху обраслата с мъх земя. Рок обичаше вярно Лея, както той умееше да обича.
- Казвал съм ти никога да не споменаваш името на сестра си в наше присъствие - напомням на Виктра и лицето й помръква, когато я срязвам.
Отново се обръщам към Рок:
- Като Претор аз съм убеден, че имам власт сам да подбера личния състав на своята флотилия. Може би трябва да привлечем отново някои стари муцуни. Севро от Плутон, Виещите - оттам, откъдето ги закараха, където и по дяволите да е това, и може би... Куин от Ганимед?
Щом споменавам името на Куин, бузите на Рок се зачервяват.
Лично на мен най-много ми се иска да привлечем Севро. Никой от нас не поддържа особено усърдно връзка по холоМрежата, особено аз, защото не съм имал достъп до нея, откакто постъпих в Академията. Той бездруго си пада само по това да изпраща холограми на уникално извратени еднорози и видеоклипове как чете игрословици. Ако Плутон му е въздействал някак, то го е направил още по-странен.
-Домине!- гласът на Синия главен командир ме привлича към монитора.
- Какво не е наред? - питам.
Очите му са оцъклени. Откъснати оттук и подключени към сензорите на кораба, те виждат суровите данни на монитора, в който съм се втренчил аз.
- Не е ясно, домине. Сензорна деформация. Призраци.
На големия централен монитор астероидите са изобразени в синьо. Ние сме златни. Враговете - червени. Не трябва да е останал нито един от тях. И въпреки това сега там пулсира червена точка. Рок и Виктра се приближават. Рок прави движение с ръка и данните се прехвърлят в неговия дейтапад. Пред него изплува по-малко холокълбо. Той увеличава изображението и преминава през циклите на аналитичните филтри.
- Радиация? - осмелява се да предположи Виктра. - Отломки?
-Рудата от астероидите може да причини огледална рефракция на нашия сигнал - казва Рок. - Не може да е софтуер... Изчезна!
Червената точка примигва и угасва, но напрежението е плъзнало из командната зала. Всички се взират в монитора. Нищо. Там, навън, няма никой друг освен моите кораби и победения флагмански кораб на Карн. Освен ако...
Рок се обръща към мен - лицето му е изпито и ужасено.
- Бягай! - успява да произнесе той точно когато червеният сигнал оживява отново.
- Двигателите на пълна мощност! - изревавам аз. - Трийсет градуса плюс спрямо средната ни линия!
- Изстреляйте остатъчните ракети към повърхността на астероида! - командва Такт.
Късно е.
Виктра ахва и аз виждам с невъоръжено око онова, което инструментите ни са се мъчили да уловят. Един прикрит изтребител изскача от кухина в астероида. Кораб, който си мислех, че сме победили преди три дни. Двигателите му са били изключени, докато е изчаквал в засада. Предната му половина е разкъсана и почерняла от повредите. Сега двигателите му гърмят на пълна мощност. А траекторията му го води право към моя кораб.
Ще се забие в нас като таран.
- Евакуационни костюми и модули! - извиквам. Някой ни крещи да се подготвим за удар. Тичам към онази страна на командната зала, където в стената е вграден моят команден спасителен модул. Той се отваря по словесен сигнал, даден от мен.
Такт, Рок и Виктра нахлуват в пределите му. Аз спирам и извиквам на Сините да побързат и да се десинхронизират. Въпреки цялата им логика те са готови да умрат за своите кораби.
Командвам из залата и им крещя да активират своя шлюз за бягство. Синият главен командир се подчинява - натиска едно копче и то задейства разширяващия се отвор в пода на долната част. Един по един те се десинхронизират и гравитационната тръба ги всмуква в спасителните им модули.