Русата коса ми подхвърли малка, саморъчно направена брошура.
— Прочети това и може би ще видиш светлината. Пак ще ти се обадим.
— На ваше място не бих го направила — предупредих ги. — Ако отново ме обезпокоите, няма само да си седим и да си бъбрим приятелски. — Думите ми прозвучаха много по-свирепо, отколкото възнамерявах. Може би се бях заразила от Дмитрий и Улф.
Джеф се засмя, докато двамата се отдалечаваха.
— Жалко, че толкова си затънала в книжките — подхвърли той. — Притежаваш дух на ловец.
Глава 16
Без да губя време, събрах групата. Това беше важно. Все още не знаех доколко голяма е опасността, пред която се бяхме изправили, но нямах намерение да рискувам. Избрах къщата на Кларънс за място на срещата, имайки предвид, че ловците на вампири все още не знаеха за нея. При все това се чувствах нервна. Щях да се чувствам неспокойна дори и да се срещахме в бункер на алхимиците.
Очевидно „ловци“ не беше подходящият термин за тях. Според долнопробната им брошура, те се наричаха „Воини на светлината“. Не бях сигурна дали заслужават тази претенциозна титла, особено след като прокламирайки мисията си, пишеха „пъкал“, а не „пъкъл“. Брошурата наистина беше доста лаконична, в нея просто се заявяваше, че сред хората бродят дяволски изчадия, а Воините са силата, призвана да ги унищожи. Приканваха братята си, хората, да бъдат готови и да запазят чистотата си. Добре поне, че никой от вампирите не бе назован. В текста не се споменаваше и за общата историческа връзка, която твърдяха, че имат с алхимиците.
Преди да потеглим за дома на Кларънс, Еди провери Латето за евентуални проследяващи устройства. Самата идея ме караше да изтръпвам, по същия начин, както при мисълта, че са наблюдавали Ейдриън. По някакъв начин се усещах осквернена. Единствено недоверието им към технологиите им ме караше да се чувствам малко по-добре.
— Не е възможно да са толкова напреднали — споделих с Еди, докато той се пъхаше под колата. — Имам предвид, че брошурата прилича на разпечатана на някой ксерокс от осемдесетте години на миналия век. Не зная дали това е така, защото тези брошури са останали оттогава, или още използват този ксерокс… но при всички случаи не ми се вярва да използват най-модерните технологии.
— Може би — съгласи се той, гласът му бе леко приглушен. — Но не бива да рискуваме. Не знаем на какво са способни. И доколкото знаем, те се опитват да се присламчат към алхимиците, за да получат достъп до по-високи технологии.
Изстинах. Това бе възмутителна мисъл: че алхимиците и тази жестока, отцепническа групировка могат да бъдат свързани. Идеята ми се бе сторила безумна, когато двамата с Ейдриън разсъждавахме върху нея и ми беше още по-трудно да я приема, въпреки трупащите се доказателства. Поне сега разполагах с достатъчно информация, която да споделя с шефовете си, без да ми заявят, че говоря нелепости. Макар че никога не бях чувала за подобни ловци, изглеждаше напълно вероятно по някое време и на някое място да са се опитали да се свържат с моята организация, надявайки се, че някой от алхимиците ще им помогне.
Еди се измъкна изпод Латето.
— Чиста си. Да потегляме.
Джил и Анджелина чакаха наблизо, двете напрегнати и разтревожени. Джил се усмихна с възхищение на Еди.
— Не знаех, че можеш да правиш подобни неща. Дори не би ми дошло наум за нещо такова.
Той избърса потта от челото си.
— Мислиш си, че обучението за пазител включва само юмруци и ритници?
Тя се изчерви.
— Да, до голяма степен.
— Може ли някой път да ми кажеш нещо за тези работи? — попита Анджелина. — Струва ми се, че и аз би трябвало да зная.
— Разбира се — рече Еди. Прозвуча, сякаш наистина го мислеше. Тя засия.
Сега, след като поведението й бе станало по-сериозно и сдържано, той изглежда се чувстваше по-свободно с нея. Мисля, че част от доброто й поведение ми помогна да получа разрешение за нея тази вечер да бъде с нас. Технически все още бе наказана да не излиза, но аз успях да издействам специално позволение, позовавайки се на така наречената ни „семейна религия“. Използвах същото извинение, когато Джил бе наказана миналия месец, за да мога да я водя на захранванията. Въпреки това имахме стриктна заповед за Анджелина тази вечер. Тя не можеше да отсъства повече от два часа и цената за освобождаването й тази вечер бе добавянето на още един ден към наказанието й.