Не потеглихме по обичайния маршрут и през цялото време Еди наблюдаваше внимателно пътя зад нас, за да се увери, че не ни следят. Опита се да ми обясни какво трябва да гледам, когато съм сама. Бях толкова нервна, че едва го слушах. След напрегнатото пътуване най-после стигнахме благополучно до дома на Кларънс. Заварихме Ейдриън вече да ни чака. Дмитрий явно беше ходил по-рано в центъра и го бе докарал без съмнение, взимайки същите предпазни мерки като Еди за пътуването.
Вече бях дала кратка информация на Еди и Дмитрий за ловците, но всички останали искаха да чуят по-подробно обяснение. Както винаги, се събрахме в дневната, а Дмитрий кръстосваше стаята, готов всеки момент да посрещне евентуално нападение. Кларънс седеше в креслото си и гледаше с обичайния си отнесен поглед. Но когато извадих брошурата, той се оживи.
— Това са те! — извика. Мислех, че ще скочи от креслото и ще изтръгне листа от ръката ми. — Онова там са техните символи! — Повечето от същите алхимични знаци, които бяха гравирани върху меча, бяха изрисувани и върху брошурата. — Този кръг. Спомням си този кръг.
— Това е символът на златото — потвърдих аз. — Или в техния случай, предполагам, че е символ на слънцето, тъй като те явно са обсебени от светлината и мрака.
Кларънс се озърташе като обезумял.
— Те са се върнали! Трябва веднага да се махнем от тук! Дойдох в този град, за да избягам от тях, но те са ме открили. Нямаме време. Къде е Дороти? Къде е Лий? Трябва начаса да си съберем багажа!
— Господин Донахю — заговорих с най-мекия тон, на който бях способна, — те не знаят, че сте тук. Вие сте в безопасност. — Не бях сигурна дали ми повярва, но се надявах да съм била убедителна.
— Тя е права — притече ми се на помощ Дмитрий. — И дори да знаят за теб, можеш да си сигурен, че няма да им позволя да те наранят. — Изрече го с такава убеденост и сила, че имах чувството, че щяхме да му повярваме дори ако в този момент в къщата нахлуеше група стригои и той ни каже: „Всичко е наред, вие сте в безопасност“.
— Ако това, което каза, е истина — обади се Соня, — аз съм тази, която е в опасност. — Изглеждаше много по-спокойна, отколкото аз бих била в подобна ситуация.
— Те няма да наранят и теб — рече Дмитрий остро. — Особено, ако не напускаш тази къща.
— Проучването… — поде тя.
— … е нищо в сравнение с твоята безопасност — довърши той. Изражението в очите му красноречиво показваше, че няма да търпи никакви възражения. — Трябва да се върнеш в двора. И без това го планирахме. Просто ще стане по-рано.
Тя не изглеждаше във възторг от перспективата.
— И ще ви изоставя в опасност?
— Може би не сме — рече Еди, въпреки че напрегнатата му поза говореше друго. — От това, което Сидни каза — и от техния мини манифест — следва, че фокусът на вниманието им са стригоите, а не мороите. — Погледна към Джил. — Не че няма да сме нащрек. След като са сгрешили, взимайки Соня за стригой, кой знае още каква лудост може да извършат? Не се тревожи. Няма да им позволя да те доближат. — Джил имаше вид, сякаш всеки миг ще припадне.
— Това е вярно — присъединих се аз. — Те продължават да смятат мороите за опасност, но не толкова голяма колкото стригоите.
— Също като алхимиците — обади се Ейдриън. Той седеше в едно кресло в ъгъла и до този момент бе останал мълчалив. Не го бях виждала от нощта на бала, нито бяхме говорили, което беше странно. Дори когато не ме бомбардираше с патетични есемеси за експериментите, той винаги ми пращаше по някоя хаплива духовитост.
— Истина е — признах с усмивка. — Но ние не се опитваме да убием някой от вас. Дори и стригоите.
— Тъкмо в това е проблемът — намеси се Дмитрий. — Тези воини са убедени, че Соня е стригой и използва някакъв трик, за да го прикрие.
— Може би разполагат с някаква проследяваща система или списъци — рече Соня замислено. — Може би следят различни стригои из страната, а след това се опитват да ги изловят.
— Въпреки това, те не знаят за теб — изтъкнах, обръщайки се към Дмитрий. Лицето му остана безизразно, но аз знаех, че му е много трудно, когато му се напомня за дните му на стригой. — А от това, което зная… ти си бил много по-забележителна фигура от Соня. — Всъщност е бил стригой мафиот. — И след като не са чували за теб, това означава, че нямат международно присъствие — или поне не в Русия.