— Хм… не съм сигурен — отвърна Ейдриън. — Зная, че двигателят му е осемцилиндров, V-образен.
— Разбира се, че е. — Едва се сдържах да не завъртя очи. — А-289. Искам да зная колко конски сили е.
— Сигурно го пише в паспорта на колата — предположи Ейдриън неуверено.
Чак в този момент осъзнах онова, което ми бе казал по-рано. Погледнах го, знаейки, че изражението на лицето ми е образец на недоверие.
— Това наистина ли е твоята кола?
— Да — потвърди той. — Нали ти казах. Моят старец ми отпусна пари за кола.
— И ти си купил тази? — Надникнах през страничния прозорец. — Супер. Черен интериор, с ръчни скорости.
— Да — повтори Ейдриън, този път със сянка на смущение. — Това е проблемът.
Извърнах се.
— Защо? Черното е страхотно. А кожената тапицерия е в отлично състояние. Както и останалата част от колата.
— Не, нямам предвид интериора. Скоростите. Не мога да карам със скоростен лост.
Замръзнах.
— Не можеш да караш със скоростен лост?
— Нито пък аз — включи се и Джил.
— Ти нямаш шофьорска книжка — напомних й, въпреки че моята майка ме бе научила да шофирам още преди да взема книжка — при това коли както с автоматични, така и с ръчни скорости. Знаех, че не бива да се изненадвам, че скоростният лост е вече отминала епоха, колкото и варварски да ми се струваше този факт. Това обаче бе нищо пред другия, съвсем очевиден проблем. — И защо, за бога, си купил кола като тази, след като не можеш да караш с ръчен лост за скорости? Има един куп коли — нови коли — които са автоматик. Щеше да бъде милион пъти по-лесно.
Ейдриън сви рамене.
— Хареса ми цветът. В тон е с дневната ми.
Еди изсумтя.
— Но ти не можеш да я караш — изтъкнах.
— Реших, че няма да е чак толкова трудно. — Ейдриън звучеше забележително спокоен относно това, което намирах за светотатство. — Ще се поупражня тук наоколо и ще се науча.
Не можах да повярвам на ушите си.
— Какво? Да не си полудял? Ще я съсипеш, ако не знаеш какво правиш!
— И какво друго ми остава? — попита той. — Да не би да ми предлагаш ти да ме научиш?
Извърнах се към красивия мустанг.
— Да — заявих решително. — Ако по този начин ще я спася от теб.
— Аз също мога да ти покажа — предложи Еди услугите си.
Ейдриън не му обърна внимание и впи поглед в мен.
— Кога можем да започнем?
Прехвърлих мислено списъка си със задачи. Знаех, че на първо място бе разговорът с алхимиците за Воините на светлината. После се сетих.
— О, когато се видим при Улф тази седмица. Ще отидем там с мустанга.
— И това наистина ли ще ми помогне? — усъмни се Ейдриън. — Или ти просто искаш да покараш колата ми?
— И двете — отвърнах, засрамена да го призная.
Времето на Анджелина изтичаше, така че трябваше да тръгваме. Изминах три пресечки, когато се сетих, че съм оставила чантата си в тревата. С въздишка обърнах колата и се върнах пред сградата на Ейдриън. Чантата ми беше там, но мустангът го нямаше.
— Къде е колата? — паникьосах се. — Никой не би могъл да я открадне толкова бързо.
— О — обади се Джил от задната седалка. — Видях през връзката. Той, хм, я премести.
Беше много удобно да имаш подобна връзка като източник на информация, но думите й ме изплашиха много повече, отколкото ако колата бе открадната.
— Той какво?
— Не е далеч — побърза да ме успокои тя. — Само зад сградата. На тази улица има доста странни правила за паркиране.
Намръщих се.
— Е, радвам се, че някой паяк не я е вдигнал, но трябваше да остави на мен да я преместя! Дори и да не е далеч, пак може да повреди скоростите.
— Сигурна съм, че колата е добре — успокои ме Джил. В гласа й прозвуча странна нотка.
Не отговорих. Джил не беше експерт по колите. Никой от тях не беше.
— Това е все едно да пуснеш току-що проходило бебе в стая, пълна с китайски порцелан — промърморих. — Какво изобщо си мисли той? За всичко това?
Никой нямаше отговор на този въпрос. Пристигнахме в „Амбъруд“ навреме за вечерния час на Анджелина и аз се оттеглих на спокойствие в стаята си. Веднага след като се уверих, че приятелите ми са на безопасно място за тази вечер, написах имейл на Дона Стантън — висшестоящ алхимик, с която неочаквано бях изградила добро разбирателство — за ловците и това, което бяхме научили. Дори снимах текста на брошурата и го прикрепих към писмото. След като приключих, седнах да помисля каква още информация бих могла да й дам по случая, която би могла да е от полза.