— Очакваше ли ги тази вечер?
— Не — отвърна той и закрачи към вратата. — Те имат ключ, така че предполагам могат да дойдат по всяко време. И всъщност го правят доста често. Той ми яде храната, а тя използва четката ми за коса.
Последвах го.
— Да се надяваме, че е само Дмитрий.
След последните ни разкрития за ловците на вампири, Соня малко или много се намираше под домашен арест. Или поне аз така си мислех. Когато влязохме в апартамента, тя седеше на дивана. Дмитрий не се виждаше. Тя вдигна глава от лаптопа в скута си.
— Слава богу, че си тук — рече, адресирайки поздрава си към мен. — Джил ми каза, че двамата сте излезли и се надявах да се засечем.
Нещо ми подсказа, че нищо хубаво не можеше да се очаква от това да се „засече“ с мен, но в момента имах по-големи тревоги.
— Какво правиш тук? — попитах, почти очаквайки ловците на вампири да нахлуят през вратата. — Не биваше да излизаш от дома на Кларънс, докато не напуснеш града.
— Вдругиден тръгвам — потвърди тя. Изправи се; очите й горяха от неизвестната причина, довела я тук. — Но сега трябва да говоря с теб — очи в очи.
— Аз щях да дойда при теб — продължих да недоволствам. — За теб не е безопасно да излизаш.
— Добре съм — успокои ме Соня. — Уверих се, че не са ме проследили. Това, което имам да ти кажа, е много важно. — Беше задъхана и развълнувана.
По-важно, отколкото да бъдеш заловена от някакви си фанатизирани ловци на вампири? Можеше да се поспори.
Ейдриън скръсти ръце с изненадващо неодобрителна физиономия.
— Е, вече е твърде късно. Какво става?
— Получихме резултатите от кръвната проба на Сидни — обясни Соня.
Сърцето ми спря. Не, помислих си. Не, не, не.
— Също както при кръвта на Дмитрий, няма никакви физиологични изменения — каза тя. — Нищо необичайно при съдържанието на протеини, антитела или други подобни показатели.
Заля ме вълна на облекчение. Бях права. Нямаше нищо необичайно у мен, никакви необясними свойства. При все това… в същото време ме прободе леко съжаление. Не бях тази, която можеше да оправи всичко.
— Този път изпратихме пробата в лаборатория на мороите, не на алхимиците — продължи Соня. — Един от лаборантите — владеещ магията с елемента земя — доловил вибрации на земна магия. Също както двамата с Ейдриън доловихме духа в кръвта на Дмитрий. Лаборантът дал на свои колеги, владеещи магията с останалите четири елемента, да изследват кръвната ти проба. Били са открити всички четири основни елемента.
Паниката ме сграбчи отново и ме понесе по шеметната спирала на емоциите, оставяйки ме замаяна и без дъх.
— Магия… в кръвта ми? — Миг по-късно разбрах. — Разбира се, че има — изрекох бавно и докоснах бузата си. — Татуировката съдържа вампирска кръв и в нея има магия. Това е всичко. Съществуват различни степени на магията, тъй като кръвта е от различни източници. Естествено, че това ще покаже кръвта ми.
Потреперих. Дори с логичното обяснение, беше плашещо да приема, че в кръвта ми има магия. Заклинанията на госпожа Теруилиджър бяха анатема за мен, но поне имаше някакво успокоение да зная, че те извличаха магия отвън, не от мен. Но да зная, че съществуваше нещо в мен? Това бе ужасяващо. Въпреки това, не биваше да съм изненадана, не и с тази татуировка.
Соня кимна.
— Да, разбира се. Но трябва да има нещо в тази комбинация, което е отвратително за стригоите. Това може да е ключът в нашата работа!
За моя изненада, Ейдриън направи няколко крачки към мен. От позата му се излъчваше напрежение, сякаш искаше… да ме защити.
— Е, значи знаете, че в кръвта на алхимиците има магия — рече той. — Това не е изненада. Случаят е приключен. Какво искате сега от нея?
— Като за начало да вземем още една кръвна проба — отвърна Соня нетърпеливо. — В шишенцето не остана нищо, след като бяха направени всички тестове. Зная, че звучи странно, но би било много полезно, ако някой морой може да… опита от кръвта ти и да видим дали и за него ще е също толкова отвратителна на вкус, както за стригоите. Най-добре е кръвта да е прясна, но дори аз не се заблуждавам, че мога да те помоля да позволиш захранване. Ние просто бихме могли да използваме твоя кръвна проба и…
— Не — прекъснах я и отстъпих назад ужасено, като се препънах. — В никакъв случай. Дали ще бъде от шишенце или от врата ми, няма начин да позволя на някого да вкуси кръвта ми. Не осъзнаваш ли колко нередно е това? Зная, че го правите през цялото време със захранващите, но аз не съм една от тях. Изобщо не биваше да ви давам проба от кръвта си. Не се нуждаете от мен за проучванията си. Духът е ключът. Лий е доказателството, че трябва да изследвате бивши стригои.