Выбрать главу

— Съжалявам, госпожо — смотолевих. Наистина, нямах представа какво друго да кажа. Бях прекарала уикенда в епична битка за спасяване на човечеството, а сега… джинсови шорти?

Госпожа Уедърс явно започна да става нетърпелива.

— Зная… ами, зная, че това не е нещо, в което трябва да те намесвам. Това е работа на родителите. Но тъй като виждам колко си отговорна и се грижиш за останалите членове на семейството си…

Въздъхнах.

— Да, госпожо. Ще се погрижа за проблема. Благодаря ви, че не сте предприели по-строги действия към нея.

Поех нагоре по стъпалата. С всяка крачка куфарът ми се струваше все по-тежък. Когато стигнах до втория етаж, се спрях несигурно. Още един етаж щеше да ме отведе до стаята ми. А този етаж щеше да ме отведе до „братовчедката Анджелина“. Закрачих неохотно по коридора. Колкото по-скоро се справех с това, толкова по-добре.

— Сидни! — Джил Мастрано отвори вратата на стаята си и светлозелените й очи засияха от радост. — Ти се върна.

— Така изглежда — съгласих се и я последвах вътре. Анджелина също беше там, излегнала се върху леглото си с учебник в ръка. Бях абсолютно сигурна, че за пръв път я виждах да учи, но домашният арест явно доста бе ограничил възможностите й за забавление.

— Какво искаха алхимиците? — попита Джил. Тя седна с кръстосани крака върху леглото си и започна да си играе разсеяно с един от дългите кичури на светлокестенявата си коса.

Свих рамене.

— Бумащина. Досадна работа. Доколкото разбрах, тук са се случили доста по-вълнуващи неща. — Думите ми бяха придружени от многозначителен поглед към Анджелина.

Момичето дампир скочи от леглото си. Лицето й бе зачервено от гняв, а сините й очи изпускаха искри.

— Вината не беше моя! Онази жена Уедърс е напълно изтрещяла! — избухна тя с леко южняшко провлачване на думите.

Един бърз оглед на Анджелина показа, че нямаше нищо обезпокоително. Джинсите й бяха разръфани, но съвсем прилични, както и тениската й. Дори обикновено разрошената й като грива ягодоворуса коса сега, за разнообразие, бе вързана на конска опашка.

— В какво, за бога, си била облечена, че да я разстроиш толкова? — учудих се аз.

Анджелина се намръщи, отиде до скрина си и измъкна джинсови шорти с възможно най-разръфания подгъв, който някога бях виждала. Помислих си, че ще се разнищят направо пред очите ми. Бяха толкова къси, че нямаше да се изненадам, ако бельото й е съвсем на показ, когато е облечена с тях.

— Откъде ги изнамери?

Анджелина доби почти гордо изражение.

— Направих си ги.

— С какво, с ножовка?

— Имах два чифта джинси — изтъкна практично тя. — Навън беше толкова горещо, че реших, че може да преобразувам единия чифт в шорти.

— Използва един нож от столовата — притече се Джил на помощ.

— Не можах да намеря ножици — оправда се Анджелина.

Леглото ми. Къде беше леглото ми?

— Госпожа Уедърс спомена нещо и за неприлично горнище — не се отказвах аз.

— О — промърмори Джил. — То беше мое.

Усетих как веждите ми отскачат нагоре.

— Какво? Зная, че в гардероба ти няма нищо „неприлично“. — Преди появата на Анджелина преди около месец, двете с Джил бяхме съквартирантки.

— Не е — съгласи се Джил. — Само дето не е точно размера на Анджелина.

Огледах двете момичета и ми светна. Като повечето морои, Джил беше висока и слаба, с фигура мечта за човешките модни дизайнери, фигура, заради която бих убила. Джил дори се бе изявила малко като модел. Но тази фигура вървеше със скромна гръдна обиколка. А гръдната обиколка на Анджелина… не беше толкова скромна. Ако носеше подобно горнище, много лесно можех да си представя, че платът е бил опънат до не съвсем благоприлични граници.

— Джил носи това горнище постоянно и никой не го прави на въпрос — опита да се защити Анджелина. — Предположих, че няма да е проблем да го заема за малко.

Главата започна да ме боли. Все пак това беше по-добре, отколкото онзи случай, когато бяха хванали Анджелина да се натиска с едно момче в мъжката тоалетна.

— Добре. Това лесно ще се уреди. Можем да отидем довечера — е, аз мога да отида, след като ти си затворена тук — да ти взема някои дрехи, които са твоят размер.

— О — Анджелина изведнъж живна, — няма нужда. Еди ще го уреди.