— Мика? — повторих.
— О. Да. Той има… някаква работа.
Никога досега не ми бе давала толкова кратко обяснение. Опитах се да си спомня кога за последен път бях чула за отношенията помежду им.
— Вие се сдобрихте, нали?
— Да, предполагам. Той разбра за Деня на благодарността. — Изведнъж лицето й светна. — Хей, двамата с Еди говорихме за това. Мислиш ли, че всички заедно бихме могли да си устроим едно хубаво посрещане на празника в дома на Кларънс, все едно наистина сме голямо и сплотено семейство? Дали той ще има нещо против? Всички ще помогнем и ще бъде адски забавно. Искам да кажа, че освен прикритието, ние наистина сме като семейство. Еди каза, че може да приготви пуйката.
— Мисля, че идеята ще се хареса на Кларънс — отвърнах, щастлива да я видя отново весела. После осъзнах думите й. Извърнах се невярващо към Еди. — Ти знаеш как се приготвя пуйка? Къде си се научил? — От това, което знаех, още от най-ранна възраст по-голяма част от дампирите прекарваха почти цялата си година в училище. Едва ли имаха много време да се занимават с кулинария.
— Хей — отвърна ми невъзмутимо той. — Всяко познание си заслужава труда.
Джил се засмя.
— И на мен не ми е казвал.
— Знаеш ли, Анджелина твърди, че може да готви — рече Еди. — Говорихме за това на закуска. Заяви, че също знае как се приготвя пуйка, така че ако обединим готварските си умения, ще успеем да се справим. Разбира се, тя навярно ще иска да улови своята.
— Вероятно — съгласих се. Беше удивително, че толкова спокойно обсъждаше вероятността да работи заедно с нея над каквото и да било. А още по-изумително беше, че говореше за нея със симпатия, без да се мръщи. Все повече започвах да се убеждавам, че може би изявата й по време на училищната сбирка е била за добро. Не ни трябваше враждебност в групата. — Е, аз намерих това, което търсех, така че се връщам в стаята си. Ще се видим утре сутринта.
— До скоро — отвърна Еди.
Джил не каза нищо, а когато я погледнах, видях, че отново ме наблюдава с онзи странен, прехласнат поглед. Въздъхна щастливо.
— Знаеш ли, Ейдриън е прекарал страхотно тази вечер заедно с теб на курса.
Едва не завъртях очи.
— Връзката не позволява никакви тайни. Не ми изглеждаше, че си прекарва добре през цялото време.
— О, напротив, наистина му е било хубаво — увери ме Джил. По устните й пробягна лека усмивка. — На него му харесва, че ти обичаш колата повече отколкото той я обича и се възхищава от напредъка ти в курса по самозащита. Не че това е изненада. Ти винаги си толкова добра във всичко, а дори не го осъзнаваш. Не осъзнаваш дори половината от нещата, които правиш — например как все се грижиш за другите и никога не мислиш за себе си.
Дори Еди изглеждаше малко изненадан от тази тирада. Двамата се спогледахме озадачено.
— Ами — промърморих неловко. Не знаех как да реагирам на тази възхвала. Реших, че бягството е най-добрият изход. — Благодаря. Ще се видим по-късно. Хей! Откъде взе това?
— Ъ? — стресна се тя, изтръгвайки се от унеса си.
Джил носеше копринен шал в блестяща, ярка разцветка, напомняща опашка на паун. Това ми напомни за още нещо, но не можех да се сетя точно за какво.
— Шалът. Виждала съм го и преди.
— О. — Тя прокара пръсти по гладката, лъскава материя. — Лия ми го даде.
— Какво? Кога я видя?
— Вчера се отби в общежитието, за да донесе роклите. Не ти казах, защото знаех, че ще искаш да ги върнеш.
— Точно така — отвърнах твърдо.
Джил въздъхна.
— Хайде, моля те, нека просто ги задържим. Те са толкова красиви. Освен това тя просто ще ни ги донесе обратно.
— По-късно ще се занимаваме с това. Сега ми кажи за шала.
— Не е кой знае какво. Тя просто се опитва да прикрие някак си лицето ми, за да участвам в онази колекция…
— Да, да, тя ми каза. Как щяла да направи така, че никой да не те познае. — Поклатих глава. В гърдите ми се надигна изненадващо силен гняв. Нима всичко се изплъзваше от контрола ми? — Не мога да повярвам, че действа зад гърба ми! Моля те, кажи ми, че не си се измъкнала тайно заедно с нея за онази фотосесия.
— Не, не — побърза да отрече Джил. — Разбира се, че не. Но не смяташ ли… искам да кажа, не смяташ ли, че тя би могла да се справи? Да ме скрие?
Опитах се да остана спокойна и заговорих с кротък тон. В крайна сметка бях бясна на Лия, а не на Джил.