— Може да успее, а може и да не се получи. Знаеш, че не можем да рискуваме.
Джил кимна тъжно.
— Да.
Все още кипях от гняв и бях толкова разсеяна, че едва не се блъснах в Трей. Когато той не отвърна на поздрава ми, разбрах, че е по-разсеян дори и от мен. Очите му имаха изтерзано изражение и изглеждаше изморен.
— Добре ли си? — попитах го.
Той се усмихна вяло.
— Да, да. Просто ми се насъбраха доста неща, но нищо, с което да не мога да се справя. Ами ти? Обикновено не се ли налага да те изхвърлят от това място? Или най-сетне ти писна да киснеш тук по осем часа?
— Просто ми трябваше една книга — осведомих го. — Всъщност прекарах тук не повече от десет минути. Бях навън през по-голямата част от вечерта.
Усмивката му се стопи и той се намръщи.
— Навън с Брейдан?
— Това е за утре. Тази вечер имах… хм, семейни дела.
Бръчката му се задълбочи.
— Май излизаш доста често, Мелбърн. Изглежда имаш много приятели извън училище.
— Не, не са чак толкова много — отвърнах. — Животът ми не е постоянен купон, ако това намекваш.
— Да. Ами, внимавай. Чух, че там навън ставали доста страшни неща.
Спомних си, че той беше загрижен и за Джил. Аз обикновено следя местните новини и напоследък не бях чула нищо тревожно.
— Какво, да не би в Палм Спрингс да се вихри някаква престъпна банда, за която да не зная?
— Просто бъди внимателна — рече той.
Разделихме се, но аз се извърнах и извиках:
— Трей? Зная, че това си е твоя работа, но каквото и да става… ако искаш да поговорим, аз съм тук. — За мен беше огромна стъпка, имайки предвид, че не съм експерт по общуването.
Трей ми се усмихна тъжно.
— Дадено.
Докато вървях към стаята си, мислите ми бяха доста объркани. Ейдриън, Джил, Трей. Предполагам, че ако се прибави и разбирателството между Еди и Анджелина, можеше да се каже, че всички около мен се държат странно. Различните аспекти на работата, помислих си.
Веднага щом се прибрах в стаята си, се обадих на Дона Стантън. Никога не бях сигурна в кой часови пояс се намираше тя в момента, затова не бях особено загрижена за късния час. Тя ми отговори веднага и не звучеше уморена, което приех като добър знак. Не ми бе отговорила на имейла за Воините и бях нетърпелива за новини. Те представляваха твърде голяма заплаха за нас, за да бъдат пренебрегвани.
— Госпожице Сейдж — поздрави ме тя. — Възнамерявах да ти се обадя скоро. Надявам се, че всичко е наред с момичето Драгомир?
— Джил? Да, тя е добре. Исках да проверя някои други неща. Получихте ли информацията, която ви изпратих относно Воините на светлината?
Стантън въздъхна.
— Тъкмо заради това смятах да ти се обадя. Имала ли си други сблъсъци с тях?
— Не. И нямаме основание да смятаме, че ни следят. Може би са се отказали.
— Едва ли. — Изрече думите след дълга пауза. — Поне не и съдейки от опита ни в миналото.
Замръзнах, загубила дар слово за миг.
— В миналото? Да не би да искате да кажете… че и преди сте имали проблеми с тях? Надявах се, че тези са само някаква… не зная. Откачена, изолирана група.
— За съжаление, не. И преди сме се натъквали на тях. Но имай предвид, че са били единични случаи. Обаче изникват навсякъде.
Все още не можех да повярвам.
— Но мен винаги са ме учили, че всички ловци са изчезнали още преди векове. Защо никой не е говорил за това?
— Честно ли? — попита Стантън. — Повечето алхимици не знаят. Ние искаме да управляваме ефективна организация, която се справя с вампирския проблем по цивилизован, мирен начин. Но сред нас има хора, които биха желали да се предприемат по-крайни действия. Ще е по-добре за всички, ако съществуването на радикалните отцепници се пази в тайна. Дори нямаше да ти кажа, но с всички контакти, които имаш, трябва да си подготвена.
— Отцепници… Значи те са свързани с алхимиците! — Призля ми.
— От дълго време не са. — В гласа й прозвуча не по-малко отвращение. — Вече почти нямаме нищо общо. Те са безразсъдни и жестоки. Не ги закачаме единствено поради факта, че обикновено преследват само стригои. Ситуацията със Соня Карп е много по-трудна. Тя не е получавала повече заплахи, нали?
— Не. Видях се с нея тази вечер… което ме води до другата причина, поради която се обаждам…
Съобщих накратко на Стантън за кръвните опити, включително и за моята кръвна проба. Обрисувах всичко в строго научни термини, колко е било полезно като допълнителни данни. След това се постарах да изразя съвсем ясно ужаса си от втората й молба, което никак не ми бе трудно.