Би трябвало да се чувствам излишна сред тези две двойки, но вместо това ми беше приятно и бях доволна да видя малката си свита толкова задружна. След разговора със Стантън все още изпитвах противоречиви чувства и нямаше нищо лошо малко да се порадвам на мира и спокойствието, царящи тук. Щях да бъда още по-щастлива, ако и Трей се държеше нормално, но когато по-късно влязох в час по история, той отново отсъстваше. Не се съмнявах, че ще се извини със „семейни дела“, но подозренията ми, че синините и раните му имат нещо общо със семейството му, се засилиха. Дали трябваше да споделя тревогите си с някого? С кого? В същото време не исках да си правя прибързани заключения, което ме поставяше в доста затруднено положение.
В този клас двамата с Еди седяхме един до друг и аз се наведох към него, преди звънеца да удари. Снижих глас, за да изразя друга своя загриженост.
— Хей, забелязал ли си, че напоследък Джил се държи странно край мен?
— Тя има доста неща на главата си — побърза да я защити Еди.
— Да, зная, но сигурно си я забелязал снощи. В библиотеката. Искам да кажа — имайки предвид, че съм ужасна невежа по тези въпроси — беше все едно е влюбена в мен или нещо подобно.
Той се засмя.
— Тя наистина прекали с възторжените излияния, но не смятам, че трябва да се тревожиш от някакви романтични усложнения. Просто те гледаше малко повечко, това е всичко. Част от нея все още мечтае да е смел боец, който се хвърля безстрашно… — Замълча за миг, за да осмисли тази идея. Преди да се извърне към мен лицето му изразяваше смесица от гордост и възторг. — Но в същото време, ти започна да й показваш, че има и други начини да бъдеш силен.
— Благодаря — отвърнах. — Надявам се да е така. Но говорейки за нея като за безстрашен борец… — Изгледах го с любопитство. — Защо вече не я тренираш? Не искаш ли тя да усъвършенства уменията си?
— О, да. Това. Ами… има няколко причини. Едната е, че искам да се фокусирам върху Анджелина. Другата е, че просто не желая Джил да се тревожи за това. Аз ще я защитавам. — За тези причини и аз се бях досетила. Но не и за следващата. — И предполагам… третата е, че не смятам за редно да бъда в толкова близък контакт с нея. Имам предвид, зная, че това не означава нищо за нея… но за мен означава.
Отново ми бе нужно известно време, за да зацепят социалните ми умения.
— Искаш да кажеш, че не ти харесва да я докосваш, и се притесняваш?
За моя изненада Еди се изчерви.
— Не ме притеснява, тъкмо в това е проблемът. По-добре да сме заедно, но без да се докосваме.
Не го очаквах, но бих могла да го разбера. Оставих Еди на демоните му и много скоро се улисах в ежедневните задължения, макар често да се питах какво ли се е случило с Трей. Надявах се, че ще дойде по-късно, но това не стана. Всъщност той не се появи за останалите занятия през деня, нямаше го и когато свърши часа по свободно избираемия ми предмет. Мислех, че отново ще се появи, за да разбере какви са домашните.
— Изглеждаш ми разтревожена — отбеляза госпожа Теруилиджър, докато ме наблюдаваше как си събирам нещата след удрянето на звънеца. — Безпокоиш се, че няма да приключиш с проекта навреме?
— Не. — Всъщност бях завършила две от магиите, но определено не смятах да й го казвам. — Тревожа се за Трей. Продължава да отсъства от училище. Знаете ли защо не идва? Искам да кажа, ако е възможно да ми кажете.
— От канцеларията ни уведомяват, ако даден ученик ще отсъства, но не обясняват защо. Ако това ще те успокои, тази сутрин от там са се обадили, че господин Хуарес ще отсъства. Не е изчезнал.
Едва не споделих опасенията си за домашния тормоз, но се въздържах. Нуждаех се от още доказателства.
Ведно с притесненията за Трей, възложената ми работа от госпожа Теруилиджър, Воините, Брейдан и всичките ми безброй усложнения, знаех, че не бива да губя и минута от свободното си време. При все това след училище отидох при Ейдриън заради обещанието, което не можех да наруша. На път за курса при Улф по-рано през тази седмица, Ейдриън най-нехайно ми бе споменал, че преди да я купи, не е откарал колата за преглед при автомонтьор. Макар че според мен нямаше нищо нередно с колата, все пак настоях Ейдриън да я откара на преглед — което, разбира се, означаваше, че аз трябваше да потърся добър механик и да уговоря среща. Часът беше преди срещата ми с Брейдан за обиколката в музея на текстила, но бях сигурна, че ще успея да вместя всичко в програмата си.