— Типът, от когото я купих, изглеждаше стабилен. Човек, на когото можеш да имаш доверие — обяви Ейдриън, след като оставихме колата в сервиза. — Автомонтьорът ни каза, че ще я погледне веднага, а ние можем да се поразтъпчем наоколо, докато чакаме. — Сервизът му се намираше в началото на предградията и Ейдриън предложи да се поразходим из района. И след като нямаше проблем при пробната обиколка, реших, че и всичко останало е наред.
— Това не означава, че не съществуват проблеми, които не можеш да видиш. Най-добре е да сме сигурни — отвърнах, знаейки, че звуча наставнически. — Достатъчно лошо е, че си купил кола, която не можеш да шофираш. — Погледнах го и видях някаква полуусмивчица да пробягва по лицето му.
— С твоя помощ за нула време ще стана истински професионалист. Разбира се, ако не желаеш повече да ми помагаш, просто ще я подкарам и сам ще се науча.
Изпъшках.
— Вече знаеш какво бих казала за това. Ау!
Кварталът, в който се намирахме, беше доста тузарски.
Всъщност бих казала, че къщите си бяха направо истински имения. Спряхме пред едно, което приличаше на кръстоска между хасиенда8 и южняшка плантация — голяма сграда, разположена на голяма площ, с просторна предна веранда с колони и гипсова мазилка в розово. Предният двор представляваше истинска климатична смесица от равна зелена трева и високи палмови дървета покрай пътеката, водеща към къщата. Дърветата приличаха на тропически стражи.
— Великолепно! — възхитих се аз. — Обичам архитектурата. В един друг живот бих учила това, а не химия, нито за вампири. — Продължихме разходката си и видяхме още подобни сгради, като всяка къща сякаш се опитваше да засенчи предишната. Всички имаха високи огради и живи плетове, които закриваха задните дворове. — Чудя се какво ли има отзад. Навярно басейни.
Ейдриън се спря пред поредната внушителна постройка. Беше жълта като колата му и представляваше друга смесица от стилове — нещо като югозападна версия на средновековен замък, като не липсваха дори кулите.
— Добро съпоставяне — отбеляза спътникът ми.
Обърнах се. Когато се взрях в него, очите ми бяха широко отворени.
— Така ли ми се счу или използва думата „съпоставяне“?
— Да, Сейдж — отвърна той търпеливо. — Постоянно я използваме при рисуването, когато смесваме различни елементи. Освен това зная как да си служа с речника. — Извърна се от мен и огледа къщата, като погледът му се спря върху градинаря, който подрязваше живия плет. Устните му се извиха в дяволита усмивка. — Искаш ли да хвърлиш един поглед отзад? Ела с мен.
— Какво пра… — Преди да успея да кажа още нещо, Ейдриън закрачи по каменната пътека, прекоси моравата и стигна до мястото, където работеше мъжът. Не исках да имам нищо общо с това, но разумната част от мен не можеше да позволи на Ейдриън да се замесва в неприятности, така че забързах след него.
— Собствениците у дома ли са? — попита Ейдриън.
Градинарят бе спрял да подрязва и се бе вторачил в неканения и любопитен гост.
— Не.
— Кога ще се върнат?
— След шест.
Смаях се, че мъжът отговаря на тези въпроси. Ако ги бяха отправили към мен, щях да предположа, че някой подготвя обир. Сетне видях изцъкления поглед на градинаря и разбрах какво става.
— Ейдриън…
Очите на Ейдриън не се откъснаха от лицето на другия мъж.
— Заведи ни в задния двор.
— Разбира се.
Градинарят пусна ножиците за подрязване и се запъти към една врата отстрани на къщата. Опитах се да привлека вниманието на Ейдриън и да го накарам да спре това безумие, но той вече беше доста пред мен. Нашият водач спря пред вратата, въведе кодът на алармата и ни пусна отзад. Когато се огледах, протестите ми замряха на устните ми.
Тази задна част от собствеността беше три пъти по-голяма, отколкото предната. Още палмови дървета опасваха вътрешния двор, извисяващи се над терасирана градина, избуяла от цветя — характерни за тази част на света и внесени отвън. Мястото се доминираше от огромно овално езеро, чиито тюркоазени води представляваха смайващ контраст със сивия гранит, който ги заобикаляше. Няколко стъпала от едната страна на басейна водеха към друг, по-малък басейн. Вътре можеха да се поберат неколцина души, а водата от него се изливаше в по-големия басейн. Бамбукови факли и масите край басейна довършваха тузарската обстановка.
8
Хасиенда в Испанска Америка (и Испания) е обширно по площ имение с високо организирана стопанска дейност с предимно земеделски характер, състоящо се от голям парцел земя, пътища, основна сграда на собствениците и жилищни постройки за работниците, както и стопански постройки, обори, плевни, складове, работилници и други. — Бел.ред.