Двамата с Ейдриън отново го уверихме, че не помним. Дмитрий си тръгна, като ни даде излишни инструкции незабавно да го уведомим, ако си спомним нещо или — ако по някакво чудо — Соня се появи. Изпъшках, когато вратата се затвори зад гърба му.
— Аз съм виновна — простенах.
Ейдриън ме погледна изненадано.
— Защо, за бога, го каза?
— Соня дойде тук — тръгна си, когато не трябваше — заради мен. Заради моята кръвна проба. Кой знае какво щеше да се случи, ако не й бях отказала? Може би няколко минути разлика и ловците нямаше да са наоколо. Или може би ако не е била толкова разстроена, е щяла да е в състояние да се защити по-добре. — В главата ми нахлуха милион спомени. Соня, която накара лилията да порасне пред очите ми. Или как Соня обеща да говори с кралицата за Ейдриън. Как Соня ми показва снимки на булчински рокли. Соня, която работи прилежно и упорито, за да спре стригоите и да изкупи своите грях и вина. Сега всичко постигнато можеше да бъде изгубено.
— Може би, може би, може би. — Ейдриън седна на дивана до мен. — Не бива да мислиш така и със сигурност не бива да се обвиняваш за действията на някаква фанатична отцепническа група.
Знаех, че е прав, но това не ме караше да се чувствам по-добре.
— Трябва да се обадя на алхимиците. Ние разполагаме с връзки и влияние сред силите на закона и реда.
— Вероятно идеята е добра — рече Ейдриън, макар че думите сякаш не бяха изречени съвсем от сърце. — Просто имам лошо предчувствие за онези типове. Дори ако… ами, дори ако тя е жива, наистина не си представям как ще я открием. Освен ако не ни хрумне някое чудодейно, магическо решение.
Замръзнах.
— О, боже!
— Какво има? — Ейдриън ме погледна загрижено. — Спомни ли си нещо?
— Да… но не е това, за което си мислиш. — Затворих очи и поех дълбоко дъх. Не, не, не. Идеята, която ми бе хрумнала, бе налудничава. Дори не биваше да се замислям. Дмитрий имаше право. Трябваше да се съсредоточим върху нормалните, конкретни методи за откриването на Соня.
— Сейдж? — Ейдриън докосна леко ръката ми и аз подскочих от усещането за пръстите му върху кожата ми. — Добре ли си?
— Не зная — отвърнах тихо. — Току-що ми хрумна нещо откачено.
— Добре дошла в моя свят.
Извърнах глава, объркана от избора, който трябваше да направя. Това, което обмислях… ами, някои можеха да поспорят, че не е по-различно от това, което бях правила преди. При все това, всичко се свеждаше до тънката граница между това да направиш нещо по свое желание или защото се налага. Всичко бе съвсем ясно. Това трябваше да бъде избор. Упражняване на свободна воля.
— Ейдриън… какво мислиш за следното: може би има начин да открия Соня, но това противоречи на всичко, в което вярвам?
Нужни му бяха няколко секунди, за да отговори.
— Искаш ли наистина Соня да се върне? Ако го искаш, това няма да противоречи на всичко, в което вярваш.
Странна логика, но ми даде тласъка, от който се нуждаех. Извадих мобилния си телефон и избрах номера, на който почти никога не съм се обаждала — макар че определено съм получавала есемеси и обаждания от него през цялото време. Вдигнаха ми след две позвънявания.
— Госпожо Теруилиджър? Обажда се Сидни.
— Госпожице Мелбърн. Какво мога да направя за вас?
— Трябва да се видим. Въпросът е донякъде спе… не, не е „донякъде“. Спешно е. В училище ли сте?
— Не. Колкото и да ти се струва странно, понякога и аз се прибирам у дома. — Тя замълча за миг. — Както и да е… със сигурност си добре дошла у дома.
Не зная какво ме притесни. В крайна сметка бях прекарала доста време в дома на Кларънс. Със сигурност обширното имение на един вампир беше нещо доста по-страшно от дома на една гимназиална учителка. Разбира се, като се имаше предвид, че въпросната учителка също беше вещица, не бях сигурна какво да очаквам: скучен апартамент в предградията или захарна къща.
Преглътнах.
— Имате ли в дома си още от същите книги за магии, които държите в училище?
При думата „магии“ Ейдриън повдигна вежди.
Този път госпожа Теруилиджър се поколеба малко по-дълго.
— Да — отвърна накрая. — Както и много други.
След това ми даде адреса си и преди да затворя, Ейдриън оповести:
— Идвам с теб.
— Ти дори не знаеш къде отивам.