— Какво трябва да направя? — попитах. Опитвах се да бъда силна, но ръцете ми трепереха.
— Сега ще разберем. — Госпожа Теруилиджър се изправи, отиде в дневната и се загледа в рафтовете с книги. Ейдриън се извърна към мен.
— Тя истинска ли е? — Млъкна и явно размисли. — Ти истинска ли си? Заклинания? Магии? Искам да кажа, не ме разбирай погрешно. Аз пия кръв и контролирам съзнанието на хората. Но никога не съм чувал нещо подобно.
— Нито пък аз до преди месец — въздъхнах. — И за съжаление, това е истинско. Дори е още по-лошо: тя мисли, че имам магьосническа дарба. Спомняш ли си, когато един от стригоите в апартамента ти се подпали?
. — Смътно, но, да. Потиснал съм целия онзи ужас и никога не мисля за случилото се. — Намръщи се, обезпокоен от спомена. — Тогава бях дрогиран от ухапването.
— Е, не беше случаен инцидент. Беше… магия. — Посочих към госпожа Теруилиджър. — И аз я задействах.
Очите му се разшириха.
— Да не би да си някакъв човек мутант? Да не би да владееш магията на огъня? И съм длъжен да те уверя, че в случая „мутант“ е комплимент. Не бих си и помислил нещо по-малко за теб.
— Не е като вампирската магия — поклатих глава. Навярно част от мен би трябвало да е поласкана, задето Ейдриън изглежда нямаше нищо против да бъде приятел с един „мутант“. — Това не е някаква специална връзка с елементите. Според госпожа Теруилиджър някои хора могат да правят магия, като я изтръгват от света. Звучи налудничаво, но… ами, аз подпалих онзи стригой.
Виждах, че когато госпожа Теруилиджър се върна при нас, Ейдриън все още се опитваше да осмисли чутото. Тя остави върху масата книга с червена кожена подвързия и прелисти няколко страници, преди да открие това, което търсеше. Всички се вторачихме в книгата.
— Не е на английски — оповести услужливо Ейдриън.
— На гръцки е — отвърнах, докато преглеждах списъка с нужните съставки. — Не са нужни много неща.
— Защото огромна част от магията се основава на мисловното съсредоточаване — обясни госпожа Теруилиджър. — По-сложно е, отколкото изглежда. Ще ти отнеме поне няколко часа.
Погледнах към богато украсения стенен часовник, явно принадлежал на дядо й.
— Не разполагам с няколко часа. Вечерният час вече наближава.
— Лесно ще го уредим — рече госпожа Теруилиджър. Взе мобилния си телефон от масата и си избра един номер от списъка с абонати. — Ало, Дезире? Обажда се Джаклин. Да, добре. Благодаря ти. При мен е Сидни Мелроуз, помага ми за един много важен проект. — Едва не завъртях очи. Явно когато се налагаше, отлично знаеше фамилното ми име. — Боя се, че може да закъснее за вечерния час, затова се питах дали може да направиш изключение за нея и да го удължиш. Да… да, зная. Но е много важно за работата ми, а и мисля, че с нейното образцово поведение, едва ли има нужда да се притесняваме, че ще злоупотреби с подобна привилегия. Тя определено е един от най-надеждните ученици, които съм имала. — Това предизвика лека усмивка у Ейдриън.
След трийсет секунди бях освободена от вечерния час.
— Коя е Дезире? — попитах, след като домакинята ни затвори.
— Надзирателката в общежитието ти. Уедърс.
— Наистина ли? — Замислих се за набитата госпожа Уедърс със строго майчинско излъчване. Никога не бих се досетила, че малкото й име е Дезире. Подобно име би подхождало на някоя знойна и съблазнителна красавица. Може би извън училище водеше скандален живот, за който дори не подозирахме. — Имам ли разрешение да отсъствам през цялата нощ?
— Не съм сигурна, че позволението за удължаване на вечерния час важи чак за цялата нощ — поклати глава госпожа Теруилиджър. — Но със сигурност разполагаме с достатъчно време за това заклинание. Не мога да го направя вместо теб, но мога да ти помогна със съставките и другите необходими неща.
Потупах по книгата, забравила страховете си, докато проверявах набързо дългия списък. Подобни детайли ми действаха успокоително.
— Имате ли ги всичките?
— Разбира се.
Госпожа Теруилиджър ни поведе надолу по коридора, който се разклоняваше от кухнята, към другата част на къщата, където предположих, че са спалните. Докато минавахме покрай една от стаите, наистина зърнах легло, но крайната ни цел се оказа нещо съвсем различно: работилница. Бихте могли да получите нещо подобно, ако кръстосате леговището на магьосник с лабораторията на луд учен. Част от стаята бе обзаведена със съвсем модерно оборудване: всякакви стъкленици, умивалник, горелки и прочее. Останалата бе от съвсем друга епоха: шишенца с масла и изсушени билки, редом със стари свитъци и истински котли. Върху перваза на затъмнения прозорец бяха подредени саксии с най-различни растения и билки. В помещението имаше още две котки и бях напълно сигурна, че не са същите, които видях в дневната.