Както бях отбелязала пред госпожа Теруилиджър, магията беше измамно лесна. Не изискваше толкова много стъпки, както беше при изработването на амулета за изпепеляване. В меден котел трябваше да поддържам водата да ври и да добавям различни съставки, повечето от които бяха чисти масла, които трябваше да се отмерят с прецизна точност. Въздухът много скоро натежа от уханията на бергамот, ванилия и хелиотроп. Някои от стъпките следваха същата ритуална последователност, която бях изпълнявала и преди. Например, трябваше да откъсна тринайсет свежи ментови листа от една от саксиите и да ги пускам в котела едно по едно, докато ги броя на гръцки. После трябваше да се варят тринайсет минути, след което да ги извадя едно по едно с лъжица от палисандрово дърво.
Преди да излезе, госпожа Теруилиджър ми бе казала да се съсредоточа и да мисля едновременно както за отделните етапи на магията, така и за крайната цел, която се надявах да постигна. Така че насочих мислите си към Соня и желанието ми да я открия, молейки се тя да е добре. Когато най-после приключих с първоначалните стъпки, видях, че е минал един час. Направо не бях забелязала как е отлетял. Изтрих с длан челото си, изненадана колко много се потях от ароматните изпарения в стаята. Отидох да намеря госпожа Теруилиджър и Ейдриън. Не бях сигурна в каква необичайна ситуация ще ги заваря. Вместо това заниманията им се оказаха съвсем обикновени: гледаха телевизия. Когато приближих, и двамата вдигнаха глави.
— Готова ли си? — попита ме моята преподавателка по история и магии.
Кимнах.
— Тук мирише на чай — отбеляза Ейдриън, когато ме последваха в работилницата.
Госпожа Теруилиджър огледа малкия котел и кимна, изразявайки одобрението си.
— Изглежда идеално. — Не ми беше ясно как го разбра само от един поглед, но предположих, че мога да й се доверя. — Сега. Истинското гадаене изисква наличието на сребърна чиния, нали? — Огледа рафтовете с чинии и посочи нещо. — Там. Използвай онази.
Свалих една идеално кръгла чиния, около трийсетина сантиметра в диаметър. Беше гладка, без никаква украса и излъскана до блясък, така че отразяваше почти като огледало. Трябва да отбележа, че навярно бих пропуснала тази част, когато видях сплъстената си коса и размазания грим — явни доказателства за днешните ми тревоги. Ако имаше и други хора, щях да се притесня и засрамя от вида си. Оставих чинията върху работната маса и излях чаша вода от котела върху сребърната повърхност. Всички нетечни съставки бяха отстранени и водата беше съвсем чиста. След като се успокои, повърхността отново стана огледална. Госпожа Теруилиджър ми подаде малка купа с ферула (ароматна смола), за която в книгата пишеше, че трябва да се изгори през последния етап. Запалих смолата със свещ и тутакси се разнесе силно ухание на свежо окосена зелена трева, с горчив привкус, в контраст със сладкото ухание на течността.
— Косъмът у теб ли е? — попита госпожа Теруилиджър.
— Разбира се. — Поставих го върху гладката водна повърхност. Част от мен искаше да се случи нещо — да избухнат искри или да се извие дим — но бях прочела указанията и знаех, че няма да стане. Придърпах един стол до масата, седнах и сведох поглед към водата. — Сега да гледам ли?
— Сега гледай — потвърди госпожа Теруилиджър. — Съзнанието ти трябва едновременно да се фокусира и разпростре. Трябва да мислиш за съставките и магията, която съдържат, както и за желанието си да откриеш обекта на това заклинание. В същото време умът ти трябва да е съвършено бистър и остър като бръснач, съсредоточен върху работата ти.
Погледнах надолу към отражението си и изпълних съвсем точно наставленията й. Нищо не се случи.
— Не виждам нищо.
— Разбира се, че няма да видиш — каза тя. — Минала е само минута. Казах ти, че това е магия за напреднали. Ще е нужно известно време, докато напълно овладееш силата и насочиш желанието си. Концентрирай се. Ще чакаме.
Двамата с Ейдриън излязоха. Втренчих се мрачно във водата, чудейки се колко ли точно е това „известно време“. Бях много развълнувана, защото магията отначало ми се стори толкова обикновена. Сега ми се искаше да има повече съставки, които да се смесят, повече заклинания, които да изрека. Тази висша магия, която се опираше на волята и духовната енергия, беше много по-трудна, най-вече защото беше неосезаема. А аз обичах конкретните неща. Обичах да зная точно какво е нужно, за да се случи дадено нещо. Причина и следствие.
Но това? Тук трябваше само да се взирам, да „се съсредоточа“ и да използвам „съвършено бистрия си ум, остър като бръснач“. Как да съм сигурна, че е така? Дори да достигна това състояние, сигурно щеше да е нужно време, за да постигна желаното. Опитвах се още да не мисля за това. Соня. В момента единствено Соня имаше значение. Цялата ми воля и енергия трябваше да се насочат към една цел — нейното спасяване.