Не спирах да си го повтарям, докато минутите се нижеха. Всеки път, когато се отчайвах и решавах, че трябва да спра и да попитам госпожа Теруилиджър какво да правя, се насилвах да продължа да се взирам във водата. Соня, Соня. Мисли за Соня. И нищо не се случваше. Накрая, когато болката в гърба ми стана непоносима и повече не можех да издържам седнала, се изправих, за да се разкърша. И останалите ми мускули започваха да се схващат. Отидох в дневната; беше изминал почти час и половина, откакто за последен път бях тук.
— Има ли нещо? — попита госпожа Теруилиджър.
— Не — отвърнах. — Сигурно някъде греша.
— Фокусира ли съзнанието си? Мисли ли за нея? За желанието си да я намериш?
Наистина се уморих постоянно да слушам за „фокусиране“, „концентрация“ и „съсредоточаване“. Обезсърчението бе изместило предишните ми страхове и опасения, свързани с магията.
— Да, да и да — отвърнах. — Но въпреки това не се получава.
Госпожа Теруилиджър сви рамене.
— Тъкмо заради това издействахме удължаване на вечерния час. Опитай пак.
Ейдриън ми хвърли поглед, пълен със съчувствие и понечи да каже нещо, но сетне размисли. Канех се да изляза, когато ми хрумна доста обезпокоителна мисъл.
— Ами ако тя не е жива? Дали заради това магията не действа?
Госпожа Теруилиджър поклати глава.
— Не. Дори и така пак трябва да видиш нещо. И… ами, щеше да знаеш.
Върнах се в работилницата и опитах отново… отново със същите резултати. Следващият път, когато отидох да говоря с госпожа Теруилиджър, видях, че не е минал и час.
— Сигурна съм, че греша някъде — настоях. — Или е това, или съм объркала първоначалните заклинания. Или тази магия наистина надхвърля възможностите ми.
— Доколкото те познавам, съм сигурна, че първоначалните заклинания са без грешка — поклати глава тя. — И не, тази магия не надхвърля възможностите ти, но единствено ти притежаваш силата да я задействаш.
Бях прекалено уморена, за да анализирам езотеричните й философски дрънканици. Обърнах се, без да кажа дума и се върнах в работилницата. Когато стигнах до стаята, открих, че са ме последвали. Погледнах към Ейдриън и въздъхнах.
— Никакви разсейвания, забрави ли? — попитах го.
— Няма да остана — успокои ме той. — Само исках да се уверя, че си добре.
— Да… искам да кажа, не зная. Доколкото може да е добре някой с всичко това. — Кимнах към сребърната чиния. — Може би наистина трябва да ме измъкнеш от тук.
Той се замисли за миг, после поклати глава.
— Не мисля, че идеята е добра.
Втренчих се невярващо в него.
— А какво стана с приказките, че не бива да правя нищо, което не искам? И твоята благородна готовност да ме защитиш?
Върху устните му заигра една от малките му, многозначителни усмивки.
— Добре. Това важеше преди, когато ти не искаше да правиш това, защото противоречеше на всичките ти принципи и на това, в което вярваш. Сега, след като прекоси тази граница, проблемът ти изглежда опира до малко песимизъм и недоверието, че можеш да се справиш. И честно, това са глупости.
— Малко песимизъм? — възкликнах. — Ейдриън, взирам се в чиния с вода повече от два часа! Вече наближава един и половина! Изтощена съм, искам кафе и всеки мускул в тялото ме боли. О, и всеки миг ще повърна от тази смрад!
— Всичко това наистина е гадно — съгласи се той. — Но струва ми се, че си спомням как съвсем наскоро точно ти ни изнасяше лекции как в името на доброто трябва да понасяме всички трудности. Да не би да ми казваш, че не можеш да изтърпиш това, за да помогнеш на Соня?
— Бих направила всичко, за да й помогна! Всичко, което е по силите ми, това е. А не мисля, че това тук е.
— Не зная — рече той замислено. — Имах на разположение доста време, за да си поговоря с Джаки — знаеш ли, тя ми позволи да я наричам така — и научих всичко за тези магии, които някои хора владеят. Има много неща, които би могла да направиш.
— Това е грешно — промърморих.
— И при все това ти си тук, защото съществува възможност да помогнеш на Соня. — Ейдриън се поколеба, взе някакво решение, спря се пред мен и отпусна ръце върху раменете ми. — Джаки ми каза, че ти си една от най-надарените в тази област, които някога е срещала. Заяви, че с малко практика магия като тази ще е фасулска работа за теб. Тя е сигурна, че ще се справиш дори и сега. И аз й вярвам. Не защото имам доказателство, че си талантлива магьосница, а защото съм виждал как подхождаш към всичко останало. Няма да се провалиш с това. Ти никога в нищо не се проваляш.