— Не и след това, което преживя — заяви госпожа Теруилиджър със строгия глас на учителка. — Струваше ти много повече сили и енергия, отколкото очаквах. Остани да преспиш тук, а утре сутринта в училище аз ще се разбера с Дезире.
— Не. — Изправих се и усетих, че краката ми се подгъват, но след миг се закрепих. Ейдриън ме прегърна през раменете за подкрепа, очевидно не вярваше, че тялото ми се е възстановило. — Трябва да се върна там. Мисля, че зная как можем да открием къде е това място.
Ейдриън беше прав, че слънцето, което току-що им бях описала, не беше същото, като изобразеното върху меча или брошурата. И в двата случая бе използван древният символ. Нарисуваното във видението ми бе много по-модерна версия и сега не го виждах за пръв път.
Слънцето във видението ми беше точно същото като татуировката на Трей.
Глава 20
Да се добера до Трей бе по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Не беше трудно едно момиче да влезе в общежитието на момчета в нормалните часове. Но след вечерния час? И то посред нощ? Направо бе невъзможно. Трябваше да измисля нещо и затова се обадих на Еди, докато откарвах Ейдриън до дома му. Поне за едно никога не изпитвах вина — да звъня на Еди по всяко време. Той никога не изключваше звука на телефона си (несъмнено за „голямо удоволствие“ на Мика). Даже го подозирах, че спеше с телефона до възглавницата си.
— Да? — Гласът на Еди прозвуча бодро и енергично, сякаш изобщо не бе заспивал. Както винаги бе нащрек и готов за действие.
— Искам да отидеш и да се опиташ да събудиш Трей — казах му. — Соня е отвлечена и я държат в някакво странно място, с лого като татуировката на Трей. Трябва да проверим какво знае той.
Еди за пръв път чуваше за отвличането на Соня, но не поиска допълнителна информация, нито се поинтересува откъде зная къде се намира Соня в момента. Знаеше, че напоследък тя е в опасност и кратката ми молба бе достатъчна, за да се задейства. Не знаех какво точно ще се случи, когато Еди намери Трей, тъй като нямаше как да говоря с Трей докато не настъпи утрото. Все пак трябваше отнякъде да започнем.
— Добре — каза Еди. — Веднага ще се заема. И ще ти звънна.
Прекъснахме разговора. Сподавих една прозявка.
— Е, засега сме наникъде. Да се надяваме, че Еди може да открие нещо.
— За предпочитане е междувременно да не пребие Трей — отбеляза Ейдриън. Той се бе сгушил на седалката до моята. Това бе единственият признак, че се чувстваше прекалено уморен от късния нощен час. Отдавна бе отвикнал от нощното вампирско разписание. — Защото това определено ще намали шансовете ни да узнаем нещо повече.
Направих гримаса.
— Ако Трей е замесен по някакъв начин, не съм сигурна, че искам да сме прекалено снизходителни с него. Но въпреки всичко… просто не мога да повярвам, че е участник в това.
— Хората постоянно се заблуждават в преценките си. Да вземем например теб. Мислиш ли, че Трей знае, че си член на тайно общество, което се стреми да скрие съществуването на вампирите от света?
— Всъщност… да. — Спрях на един червен светофар и пак се замислих за странното поведение на Трей. — Той знае, че Джил е морой. Почти съм сигурна в това. Не го разбра веднага, но след като го научи, не престава да ми повтаря да я крия. А после, след като нападнаха Соня, ми каза да се пазя. — Започнах да осъзнавам нещо ужасно. — Той е знаел. Знаеше, че бях приятелка със Соня. И вероятно е знаел за нападението, но нищо не ми каза!
— Няма да се изненадам, ако неговата група действа против правилата на твоята. — Тонът на Ейдриън се смекчи. — Но ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, струва ми се, че той е изпитвал угризения, след като се е опитал да те предупреди.
— Не съм сигурна, че това ме успокоява. О, Ейдриън. — Спрях пред дома му и видях жълтия мустанг, ясно отличаващ се на фона на уличното осветление. — Оставил си колата навън. Имаш късмет, че не са я прибрали.
— Ще я преместя — каза той. — И не ме гледай така. Няма да шофирам в радиус повече от половин километър. Не съм нарушил твоите правила.
— Просто бъди внимателен — промърморих.
Той отвори вратата на моето Лате и погледна назад, към мен.
— Сигурна ли си, че искаш да се върнеш в училището? Ще те държат заключена, докато не съмне.
— И без това не мога да направя много. Искам да съм там в момента, в който ще мога да се добера до Трей. Засега разчитам само на Еди.