Ейдриън не искаше да се раздели с мен, но накрая кимна.
— Обади се, ако възникне нещо. Ще продължа да се опитвам да достигна до Соня в сънищата й. Макар че досега старанията ми бяха напразни.
Една от най-смущаващите способности на духа беше, че владеещите неговата магия можеха да нахлуват в сънищата на другите.
— Ами ако не спи?
— Или това, или е дрогирана.
Нито една от вероятностите не ме накара да се почувствам по-добре. Преди да се разделим, той задържа погледа си продължително върху мен.
Върнах се в „Амбъруд“, където един сънен дежурен, без никакъв коментар, ми махна с ръка да вляза. Госпожа Уедърс отдавна се бе прибрала в дома си, а заместникът й за през нощта явно не се интересуваше особено кога излизам и кога се прибирам. Докато се изкачвах по стълбището, телефонът ми звънна. Беше Еди.
— Уф, отне ми цяла вечност, но накрая успях да събудя съквартиранта му — каза ми.
— И?
— Не е там. Предполагам, че и миналата нощ не се е прибирал. Заради някакъв спешен случай в семейството му.
— Знае ли се кога ще се върне? — Започвах да си мисля, че всички тези „семейни дела“ на Трей могат да се окажат по-зловещи, отколкото предполагах. Искаше ми се също той да не беше единственият с татуировка с форма на слънце.
— Не.
Тази нощ често се събуждах и после отново заспивах. Тялото ми бе изтощено от магията, но нервите ми бяха силно опънати заради Соня, така че умората не успя да ме надвие.
Отново се събудих и проверих телефона си, уплашена да не съм пропуснала някое повикване, въпреки че той бе настроен на максимална сила на звънене. Накрая се отказах от опитите да заспя и станах два часа преди времето за закуска. След като си взех душ и се облякох — нагласих кафеварката на най-силна степен — вече можеше да се влиза и излиза от кампуса. Не че имах кой знае каква полза от това.
После проведох два разговора — първо позвъних в „Спенсърс“, за да проверя дали Трей е на работа. Не очаквах да го заваря на смяна, но беше удобно извинение, за да разбера дали е бил там през последните два дни. Оказа се, че не е бил. Следващото ми обаждане беше до Стантън, за да й съобщя за изчезването на Соня. Казах й, че разполагаме със следа, която свързва един от съучениците ми с ловците на вампири и че Соня вероятно я държат в някакво странно място извън града. Не си направих труда да й обясня откъде го зная, но Стантън беше толкова разстроена от новината за отвличането, че не попита нищо повече.
По време на закуската заварих „семейството си“, заедно с Мика, в столовата на западния кампус. Еди, Анджелина и Джил седяха със смутени физиономии, което ми подсказа, че всички знаеха за Соня. Мика бърбореше весело за нещо, а аз останах с впечатлението, че присъствието му не позволяваше на другите да обсъждат това, за което наистина искаха да говорят. Когато Мика се обърна, за да попита нещо Еди, аз се наведох към Джил и промърморих на ухото й:
— Изведи го от тук.
— Да му кажа да си тръгне? — прошепна ми тя.
— Ако се налага. Или излез заедно с него.
— Но аз искам да…
Тя прехапа устни, когато Мика отново се обърна към нея. Изглеждаше нещастна заради това, което трябваше да направи, но скоро придоби решителното изражение, което напоследък често виждах в нея. Кимна към чинията на Мика.
— Хей, свърши ли? Трябва да проверя нещо с госпожица Ямани. Ще дойдеш ли с мен?
— Разбира се — съгласи се Мика с грейнало лице.
След като двамата си тръгнаха, се извърнах към Еди и Анджелина.
— Има ли някакви вести от Трей?
— Не — въздъхна Еди. — Тази сутрин отново проверих. Съквартирантът му вече започва да ме мрази. Не го упреквам.
— Това ме подлудява! — простенах. Искаше ми се да заблъскам главата си в стената. — Толкова сме близо, но сме напълно безпомощни. С всяка изминала минута се скъсява живота на Соня.
Еди се намръщи.
— Можем ли да сме сигурни, че тя още е жива?
— Поне снощи бе жива — отвърнах.
Както Еди, така и Анджелина ме изгледаха удивено.
— Откъде знаеш? — попита тя.
— Хм, ами, аз… о, това е невъзможно! — Челюстта ми увисна, като погледнах зад Еди. — Та това е Трей!
Абсолютно сигурно бе Трей, с помътнели очи, току-що влезе в столовата. Още влажната му коса го издаваше, че преди малко е бил под душа, но целият бе в синини и драскотини, които едва ли можеха да се припишат само на футбола.