Еди се задвижи, преди да успея да изрека нещо повече, а двете с Анджелина побързахме да го последваме. Донякъде очаквах Еди да се нахвърли тутакси върху Трей. Но вместо това дампирът се изпречи пред Трей и му попречи да се присъедини към опашката пред шубера. Стигнах до тях тъкмо навреме, за да чуя как Еди го предупреди:
— Днес ще минеш без закуска. Идваш с нас.
Трей се опита да протестира, но тогава видя Анджелина и мен. Внезапно Джил също се появи, очевидно отървала се от Мика навън. Тъжно изражение изкриви чертите на Трей — почти като на победен воин — преди да ни кимне уморено.
— Тогава да излезем отвън.
Щом се измъкнахме през вратата, Еди сграбчи здраво Трей и го притисна към стената.
— Къде е Соня Карп? — изкрещя в лицето му. Разбираемо, Трей изглеждаше адски втрещен и изненадан. Еди бе жилав и мускулест, но повечето хора подценяваха силата му.
— Еди, дръпни се! — изсъсках, като се огледах нервно наоколо. Честно казано, и аз бях обсебена от същото желание, но нашият разпит нямаше да стигне далече, ако се появеше някой учител и си помислеше, че бием съученик.
Еди пусна Трей и отстъпи крачка назад, но застрашителният блясък в очите му не угасна.
— Къде е мястото, където я държите?
Това като че ли пробуди Трей от вцепенението му.
— Откъде знаете за това?
— Сега ние задаваме въпросите — тросна се Еди. Не докосна отново Трей, но близостта му и заплашителната му поза не оставяха място за съмнение, че ако се наложи, бе готов да стигне до крайност. — Соня още ли е жива?
Трей се поколеба и аз почти очаквах да заяви, че не знае.
— Д-да. Засега.
Еди отново се вбеси. Сграбчи ризата на Трей и го придърпа към себе си.
— Кълна се, че ако ти и твоите сбъркани приятелчета само веднъж й посегнете…
— Еди — предупредих го.
Еди застина за миг. После пусна неохотно ризата на Трей, макар и да не помръдна от мястото си.
— Трей — подех, като се стараех да поддържам същия разумен тон, който използвах с Еди, в края на краищата Трей и аз бяхме приятели, нали? — Трябва да ни помогнеш. Моля те, помогни ни да намерим Соня.
Той поклати глава.
— Не мога, Сидни. Това е за твое добро. Тя е дяволско създание. Не зная какъв трик е разиграла пред теб или как е създала илюзията да прикрие истинската си същност, но не може да й имаш доверие. Тя ще се обърне против теб. Остави ни… остави ни да направим това, което трябва да се направи.
Всички тези думи прозвучаха точно според пропагандата на Воините. Но имаше нещо в начина, по който Трей ги изрече, имаше нещо в стойката му… не можах точно да го определя и това ме накара да се усъмня в него. Хората вечно ме подиграваха, че не мога да загрявам социалните намеци, но сега точно бях почти напълно сигурна, че той самият не е съвсем съгласен с това, което групата му искаше от него.
— Ти не си такъв, Трей — заявих категорично. — Мога да го кажа, защото много добре те познавам. Ти не би убил невинна жена.
— Тя не е невинна. — Ето я пак тази проклета смесица от емоции. И подозрения. — Тя е чудовище. Знаеш всичко за тях. Знаеш на какво са способни. Не говоря за тези като нея. Кимна към Джил. — А за другите. Неживите.
— Да не би Соня да ти изглежда нежива? — попита Еди. — Видял ли си я с червени очи?
— Не — призна си Трей. — Но имаме други сведения. От свидетели, които са я виждали в Кентъки. Разполагаме със свидетелства на жертвите й.
При всичко това бе трудно да остана със спокойно изражение. Действително бях виждала Соня, когато беше стригой. Беше ужасяваща и ако имаше дори само наполовина шанс, щеше да избие и мен, и спътниците ми. Трудно бе да се приеме, че когато някой се превърне в стригой, не може да контролира разума и душата си. Изгубва всякаква връзка с човечността си — или каквото там притежават мороите — и съвсем не са същите, каквито са били някога. Соня бе извършила ужасни, ужасни неща, но вече не беше онова дяволско създание.
— Соня се промени — казах аз. — Тя вече не е от тях.
Трей присви очи.
— Това е невъзможно. Измамили са те. Направили са ти нещо като… не зная… като черна магия.
— Така доникъде няма да стигнем — изръмжа Еди. — Обади се на Дмитрий. Двамата ще го притиснем и ще го принудим да ни каже къде се намира това място. Прониквал съм в затвор. Едва ли ще е толкова трудно да вляза в това място.
— О, така ли мислиш? — Мрачна усмивка изкриви чертите на Трей. — Това място е заградено с ограда, по която тече електрически ток. И вътре е пълно с въоръжени мъже. Освен това мястото е много добре охранявано. Не можеш просто така да влезеш там.