— А защо тя още е жива? — попита Анджелина. Явно осъзна колко странно прозвуча въпросът й, затова побърза да обясни: — Това е… искам да кажа, че се радвам, че е жива. Но ако я мислите за такова зло, защо вече не сте я ликвидирали? — Погледна към мен и приятелите ми. — Извинявайте.
— Това е добър въпрос — успокои я Еди.
На Трей му трябваше доста време, преди да ни отговори. Имах чувството, че се разкъсва между това да опази тайните на своята група и в същото време да се оправдае пред нас.
— Защото всички ни подлагат на изпитания — изрече накрая той. — За да се види кой заслужава да извърши убийството.
— О, боже мой! — ахна Джил.
— Ето значи на какво се дължат пресните ти белези — отбелязах, макар че опасенията ми за домашно насилие все още не се бяха разсеяли напълно. — Ти се състезаваш, за да убиеш жена, която не ти е сторила нищо.
— Престани да говориш така! — извика Трей. Сега наистина изглеждаше много разстроен. — Тя не е невинна.
— Само че не си сигурен — възразих му аз. — Нали? Нима собствените ти очи не ти разкриват какво представляват твоите приятели, ловците?
Той предпочете да не реагира на това обвинение.
— Семейството ми очаква това от мен. Ние всички трябва да се опитаме — особено след провала при нападението на алеята. Тогава изгубихме позволението да я убием, заради което съветът определи тези изпитания — за да изкупим грешката си и да докажем, че сме достойни за доверието.
Да получиш „позволение“ да убиеш някого беше достатъчно отвратително, но останалата част от изявлението му бе тази, която предизвика закъсняла реакция у мен.
— Ти си бил там! — промълвих невярващо. — На алеята, да… ти си бил! Ти си бил този, който ме сграбчи! — Припомних си всичко — изненадата и колебанието на нападателя ми.
Смутеното лице на Трей потвърди подозрението ми.
— Знаех, че беше приятелка с тях. Личеше си само като ви гледах, макар че отначало не разбрах какви сте вие, двамата. — Последните му думи бяха отправени към Еди и Анджелина. Трей отново се обърна към мен. — Познах татуировката още при първата ни среща. Но реших да не й обръщам внимание, защото не смятах, че си въвлечена в нещо като това, в което аз бях замесен. Мислех си, че само се шляеш с безвредните вампири, така че не очаквах да бъдеш там в онази вечер. Никога не съм искал да те нараня. И все още не искам, заради това не бива да се намесваш в тази работа.
— Писна ми от всичко това — заяви Еди. Истинско чудо бе, че толкова дълго запази търпение. — Трябва да разбием вратите на това място и да…
— Почакай, почакай. — В главата ми се зароди една идея, поредното налудничаво хрумване. — Трей, нали каза, че Еди не може просто така да се вмъкне там. А аз мога ли?
— Какви ги говориш? — попита Трей и по лицето му се изписа едновременно подозрение и объркване.
— Ти знаеш каква съм. Знаеш с какво се занимавам. — Вместо отговор Трей само кимна. — Някога нашите две групи са били обединени. Онези мъже, които ме спряха на улицата, ми казаха, че според тях ние трябва да действаме заедно. Воините се нуждаят от ресурсите на алхимиците.
— Значи, какво… сделка ли искаш? — попита Трей и се намръщи.
— Не. Искам само да говоря пред този ваш съвет. Искам да обясня защо Соня не е… хм, защо не изглежда така, както преди. Има един морой, който владее специална магия и той може дори да ви покаже…
— Не — веднага ме прекъсна Трей. — Никой от тях няма да бъде допуснат вътре. Те са толерантни, но такива са правилата. Вие, хибридите, също няма да бъдете допуснати. — Отново говореше на Еди и Анджелина. Никога не бях чувала да се използва термина „хибриди“, но смисълът бе ясен.
— Добре — съгласих се. — Само хора. Аз съм човек. Вашата група иска да работи с моята група. Позволи ми да дойда с теб. Невъоръжена. Ще поговоря с твоите водачи и…
— Не, Сидни — възпротиви се Еди. — Не можеш да отидеш сама! За бога, те се опитаха да обезглавят Соня. Помниш ли какво каза Кларънс за екстремистите, които го дебнели?
— Ние не нараняваме хора — заяви Трей с непоколебим тон. — Тя ще бъде в безопасност.
— Вярвам ти — казах му. — И зная, че никога няма да позволиш да ми се случи нещо лошо. Виж, не си ли любопитен да узнаеш защо Соня сега е такава? Можеш ли да допуснеш, че е възможно твоите хора да са сгрешили? Ти каза, че се отнася те толерантно към мороите. Тя е една от тях. Позволете ми да го обясня. Не искам нищо друго, освен възможността да говоря.