— И гаранция за сигурността й — добави Анджелина, която изглеждаше вбесена почти колкото Еди. Той кимна в потвърждение на думите й. — Вие, момчета, нали много държите на честта? Тогава обещайте, че тя ще е в безопасност.
— Тъкмо честта ни повелява да приемем тази мисия — заяви Трей. — Щом обещаем, че тя ще е в безопасност, значи нищо няма да застрашава живота й.
— Тогава ги попитай — притиснах го аз. — Моля те, ще го направиш ли заради мен? Като мой приятел?
При тези мои думи лицето на Трей се сгърчи болезнено. Преди той твърдеше, че ми е благодарен, задето миналия месец му помогнах да разбие групата за нелегални татуировки. Това би задължило всеки приятел, да не говорим за някой, възпитан в безкомпромисни принципи, със силно чувство за чест. При все това бях убедена, че в случая не ставаше дума само за чест. С Трей бяхме приятели, при това помежду ни имаше много повече общи неща, отколкото някога съм осъзнавала. И двамата бяхме членове на групи, които искаха да контролират живота ни, при това най-често в нежелана от нас насока. Освен това имахме властни бащи. И ако с Трей не преследвахме толкова противоположни цели, може би щяхме да се посмеем на всичко това.
— Ще ги попитам — реши Трей. Нещо ми подсказа, че той също мислеше колко си приличаме. — Правя го заради теб. Но нищо не мога да ти обещая.
— Тогава ги попитай сега — изръмжа Еди. — Нямаме време за губене. Предполагам, че и Соня няма.
Трей не го отрече. Аз се поколебах, като внезапно се запитах дали това е разумно решение. Какво ще се случи, ако изпуснем Трей от поглед? Дали все пак нямаше да е по-добре да го завлечем при Дмитрий? А Соня… колко време й остава?
— Хайде — повторих на Трей. — Трябва да се свържеш с тях още сега. Няма да влизаш в часовете. — Навярно за пръв и последен път изричах подобни думи.
— Кълна се — рече Трей. — Още сега ще им позвъня.
Училищният звънец сложи край на срещата ни. Макар че ако имахме шанс да спасим Соня още в този момент, знаех, че всеки от приятелите ми незабавно щеше да напусне кампуса. Оставихме Трей да тръгне и той се запъти към общежитието си, а не към класните стаи. Анджелина — вече изтърпяла наказанието си — тръгна с Джил, а двамата с Еди влязохме в кабинета по история.
— Това беше грешка — заяви той с мрачна физиономия, докато гледаше отдалечаващия се Трей. — Нищо чудно да изчезне и така ще се простим с всички шансове да освободим Соня.
— Не мисля, че ще го направи — възразих му. — Познавам Трей. Той е добър човек. Мога още да ти кажа, че дори да вярва, че стригоите трябва да бъдат изтребени, не е стопроцентово сигурен за Соня. Ще направи каквото може. Мисля, че точно сега се разкъсва между това, на което цял живот са го учили, и това, което започва да вижда с очите си.
Звучи ли ти познато?, обади се един вътрешен глас.
Отчасти се надявах, че Трей веднага ще ми даде отговор. Например в часа по химия. Но той не се появи нито в този, нито в някой от останалите часове за този ден. Предполагах, че тези неща изискват повече време. Търпението и вярата ми бяха възнаградени чак към края на деня, когато получих есемес от него: „Още уреждам въпроса. Някои искат да разговарят. Други се нуждаят от убеждаване“.
Еди не прие този есемес като бетонно доказателство, когато му го показах, но аз си казах, че Трей не би ми го написал, ако е офейкал от града. Еди настояваше да се срещнем с Дмитрий и заедно да обсъдим стратегията при новото развитие на събитията. Така че решихме да отидем заедно до центъра. Изпратих покани до членовете на нашето семейство да се срещнем пред общежитието в източния кампус след половин час. Първа пристигна Джил, но се спря, още щом ме видя.
— Леле, Сидни… косата ти.
Вдигнах глава от телефона, докато отговарях на един есемес от Брейдан, в който му съобщавах, че този уикенд няма да можем да се видим.
— Какво за нея?
— Ами всички тези пластове. Супер подчертават лицето ти.
Отново ме гледаше по онзи странен начин.
— Ами, да — промърморих, с надеждата да сменя темата. — Всичко е, хм, заради доброто подстригване. Съжалявам, че преди малко трябваше да се отървем от Мика.
Отне й няколко секунди, за да включи, но забележката ми я изтръгна от прехласването й по косата ми.