— О, не. Няма нищо. Искам да кажа, че и без това нещата помежду ни стават все по-напрегнати.
— Така ли? — Последният път, когато го видях, Мика ми се стори все така весел и безгрижен. — Да не би още да имате проблеми?
— Ами… предполагам, че аз имам. Наистина го харесвам. Обичам да излизам с него и приятелите му. Но все нещо ми напомня, че връзката ни е обречена. Както, например, тази сутрин. Съществува цял един свят, от който той не може да бъде част. А аз не мога да понеса мисълта, че трябва да го лъжа или да го държа настрана от живота ми. Трябва да го направя… наистина. Да скъсам с него. Зная, че съм го казвала и преди, но сега действително го мисля.
— Ние сме тук, ако се нуждаеш от приятелско рамо — заявих и наистина го мислех, но ако след това Джил дойде да плаче на рамото ми, не бях напълно сигурна какво трябва да й кажа. Може би ще изровя някаква книга с подходящи съвети за раздяла, преди тя да пристъпи към действие.
Тя се усмихна накриво.
— Знаеш ли какво е най-тъпото? Искам да кажа, че не искам да скачам от един приятел към друг — а и все още се интересувам от Мика — но започвам все по-често да забелязвам колко готин е Еди.
— Той е страхотно момче — потвърдих аз.
— Връзките между морои и дампири, когато са по-големи, не се поощряват, но сега… искам да кажа, че познавам една двойка в „Свети Владимир“. — Засмя се смутено. — Зная, зная… дори не бива да говоря такива неща. Не бива да мисля за нов приятел, когато още съм с предишния. Но все пак… колкото повече съм с Еди… той е толкова храбър и уверен. Би направил всичко за нас, нали? Прилича на герой от приказка, само че в реалния живот. Но той е толкова отдаден на работата си, че вероятно никога не би се заинтересувал от някоя като мен. Няма време за срещи.
— Всъщност мисля, че много би се заинтересувал от теб — казах й аз. Очите й мигом се разшириха.
— Наистина ли?
Исках да й разкажа всичко. Но вместо това подбирах внимателно думите си, тъй като не желаех да издавам тайните му, особено след като той вече ми бе казал да го оставя сам да се погрижи за личния си живот.
— Той непрекъснато говори колко си умна и компетентна. Мисля, че определено е готов за нещо по-различно в отношенията ви. — Той ми бе казал също, че не се смята достоен за нейната любов, но тази убеденост можеше да се пропука, ако Джил действително се увлече по него.
Тя потъна в мислите си и не си казахме нищо повече по темата. След малко се появиха Еди и Анджелина. Потеглихме към града. Оставих Джил и двамата дампири при Ейдриън, а аз трябваше да купя нещо. За мен бе много мъчително да чакам Трей да ми се обади, затова се нуждаех от нещо, което да ми отвлече вниманието. Освен това някои от химикалите ми на алхимик бяха на изчерпване, а исках да съм сигурна, че ще съм максимално подготвена преди авантюрата ми в лагера на Воините.
Телефонът ми звънна, докато още пазарувах. Беше Трей. Излязох пред магазина за билки, за да говоря с него.
— Уреди се — каза ми той. — Можеш да тръгваш. Ще се срещнат довечера с теб, но трябва да си сама.
Потреперих, едновременно от безпокойство и от възбуда. Тази вечер. Изглеждаше изненадващо скоро, ала бе точно това, което желаех. Трябваше по-скоро да измъкнем Соня от там.
— Ще дойда да те взема в седем — продължи Трей. — И… ами, много съжалявам… но трябва да пътуваш с вързани очи. А аз ще се погрижа никой да не ни следи. Ако забележа, че имаме опашка, всичко пропада.
— Разбирам — промълвих, макар че едно пътуване с вързани очи правеше всичко още по-страшно.
— Освен това — додаде той, — ние си искаме обратно меча.
Уговорих се с него да ме вземе от дома на Ейдриън, защото имах чувството, че Дмитрий и Еди ще имат да ми казват доста неща, преди да тръгна. Всъщност им се обадих веднага, след като свърших разговора с Трей, за да им съобщя новината.
Позвъних и на Стантън, за да я осведомя за последните събития. Хрумна ми, че може би трябваше да й се обадя по-рано, но първо исках да получа ясен отговор от Трей.
— Не ми харесва идеята да отидеш сама — заяви тя. — Но не ми се вярва да те наранят. Изглежда те наистина предпочитат да стоят настрана от хората — и най-вече от нас. А ако има шанс да измъкнеш Соня Карп от там… добре. Това ще ни спести доста разправии с мороите. — Тонът на Стантън обаче ми подсказа, че макар да смяташе, че ще бъда в безопасност, не беше оптимистично настроена за съдбата на Соня. — Внимавай, госпожице Сейдж.