По-късно Еди и Анджелина излязоха, за да ни донесат вечеря, а аз им позволих да вземат колата ми, тъй като Еди щеше да кара. Докато ги нямаше, Дмитрий се опита да ми набие в главата още техники за самозащита, но ми бе трудно да науча кой знае колко за толкова кратко време. Не спирах да си мисля за предупреждението на Улф да избягваме опасните места. Какво би казал той, ако знаеше, че се каня да вляза в леговището на въоръжени до зъби ловци на вампири?
Най-сетне Еди и Анджелина се върнаха, ядосани, че ги забавили в ресторанта.
— По едно време се усъмних дали ще успеем да се приберем навреме — изсумтя Еди. — Опасявах се, че нищо няма да успееш да хапнеш, преди да потеглиш на мисията си.
— Не зная дали въобще ще мога да сложа нещо в устата си признах. Въпреки смелите ми думи преди малко, започвах да се изнервям. — О, можеш да задържиш ключовете, в случай че се нуждаеш от кола.
Той отиде до чантата ми с ключовете и все пак ги пусна вътре.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
Еди сви рамене и отново извади ключовете. За моя изненада Ейдриън го наблюдаваше с присвити очи и като че ли беше разстроен от нещо. Днес не разбирах променливите му настроения. Той се изправи и пристъпи към Еди. След няколко мига двамата се отдръпнаха по-настрани и заспориха шепнешком за нещо, което явно се отнасяше до мен, защото ме погледнаха няколко пъти. Останалите изглеждаха притеснени и внезапно се разбъбриха нервно, като прескачаха от тема на тема. Аз само местех поглед от един към друг, без да можех да се отърся от чувството, че изпускам нещо много важно.
Трей ми позвъни точно в седем, като ми съобщи, че ме чака отпред. Станах от стола, взех меча и поех дълбоко дъх.
— Пожелайте ми късмет.
— Ще те изпратя — заяви Ейдриън.
— Ейдриън — предупреди го Дмитрий.
Ейдриън завъртя очи.
— Зная, зная. Не се тревожи. Обещах.
Какво бе обещал? Никой не ме осветли. Нямаше много за вървене, тъй като той живееше на партера, но като излязохме отвън, ръцете му ме стиснаха за раменете. Прониза ме тръпка, както от докосването, така и от неочаквания жест. Обикновено той си позволяваше прояви на нежност единствено към Джил.
— Сейдж — промълви. — Говоря ти съвсем сериозно. Бъди внимателна. Не се прави на героиня — вътре си имаме достатъчно от тях. И… независимо какво ще се случи, искам да знаеш, че никога не съм се съмнявал в това, което правиш. Постъпката ти е умна. И смела.
— Звучиш ми, като че ли вече всичко е приключило с пълен провал — казах.
— Не, не. Аз само… ами, искам да знаеш колко много аз вярвам в теб.
— Добре — кимнах, леко озадачена. Отново ме обзе чувството, че нещо не са ми казали. — Надявам се планът ми да проработи.
Трябваше да се отдръпна от Ейдриън, но не можах. Поради някаква причина се колебаех да тръгна. Тук се чувствах сигурна и защитена. След като си тръгна, наистина щях да вляза в леговището на лъва. Постоях още няколко мига, наслаждавайки се на спокойствието, което сякаш струеше от ръцете на Ейдриън, сетне неохотно се отдръпнах.
— Моля те, бъди внимателна — повтори той. — И се върни жива и здрава.
— Ще се върна. — Импулсивно смъкнах верижката с кръста и я натиках в дланта му. — Този път наистина го вземи. Задръж го, докато се върна. Ако тревогата те надвие, го погледни и си кажи, че аз трябва да се върна за него. Освен това много си отива с дрехи в цвят каки и в неутрални цветове.
Боях се, че ще ми го върне, но той само кимна и стисна силно кръста. Тръгнах, чувствайки се леко уязвима без него, но се надявах да вдъхне сили на Ейдриън. Моите притеснения внезапно ми се сториха незначителни. Исках Ейдриън да е добре.
Настаних се в колата на Трей, на седалката до неговата и веднага му подадох меча. Той изглеждаше зле, както и преди.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
— Да. Абсолютно.
— Дай да проверя мобилния ти телефон.
Подадох му го и той го изключи. Върна ми го, заедно с превръзка за очи.
— Имам ти доверие. Можеш сама да си я сложиш.
— Благодаря.
Понечих да си я сложа, но импулсивно се извърнах назад и погледнах към сградата за последен път. Ейдриън още стоеше отпред, с ръце в джобовете, със загрижено лице. Като видя, че го гледам, се насили да се усмихне леко и вдигна едната си ръка за… какво? За сбогом? Или за благословия? Не знаех, но жестът му ме накара да се почувствам по-добре. Последното, което видях, бе проблясъка на кръста на слънчевата светлина, точно преди да закрия очите си с превръзката.