Мисля, че тъкмо това от всички предания за демоните вампири или съвместното ползване на древните символи, бе неоспоримото доказателство, че в миналото нашите две групи са били тясно свързани. Знакът срещу дявола бе малък кръст, очертаван върху рамото с дясната ръка. Той се бе съхранил сред алхимиците от дълбока древност. Прониза ме ледена тръпка. Ние действително бяхме едни и същи.
След като свещеникът привърши обреда, отпред излезе друг мъж, който подаде на двамата братовчеди по една къса, дървена тояга с притъпен връх — нещо като палките, които използваха полицаите, за да разгонват тълпите. Зрителите се оживиха, явно стръвта им за свирепа битка още повече нарасна. Вечерният бриз издигна облаци прах около братовчедите, но нито един от тях не трепна. Извърнах се към съвета, неспособна да повярвам на случващото се.
— Нима ще се нападат с тези тояги? — изумих се. — Та те могат да се убият с тях!
— О, не — изрече магистър Ортега спокойно. — От години не сме имали смъртни случаи при тези изпитания. Разбира се, ще се наранят, но това само ще ги закали като воини. Всичките ни младежи са обучени да издържат на болка и да се сражават докрай.
— Младежи — повторих. Погледът ми се плъзна към изрусената блондинка, която ме бе придружила дотук. Сега стоеше близо до нашите седалки, с оръжие в ръка. — Ами жените ви?
— Нашите жени също са много силни духом — отвърна с гордост магистър Ортега. — И със сигурност много ценени. Но ние никога не сме и помисляли да им позволим да се бият на арената или да действат като ловци на вампири. Една част от причината за нашата мисия е желанието им да им осигурим безопасност. Ние се сражаваме срещу това зло за тяхно добро и за бъдещето на децата ни.
Мъжът, който подаде тоягите, с гръмък глас, отекващ по цялата арена, обяви правилата на двубоя. За мое облекчение братовчедите Хуарес нямаше да се пребият взаимно до пълно безсъзнание. Имаше система за воденето на боя, която те бяха задължени да спазват. Можеха да си нанасят удари само на определени места. Ударите извън тях се наказваха, докато всеки успешен удар носеше по една точка. За победител щяха да обявят този, който пръв натрупа пет точки.
Обаче още щом двубоят започна, стана ясно, че това няма да е цивилизовано състезание, на каквото се бях надявала. Крис атакува пръв, като блъсна Трей така силно по рамото, че изтръпнах. Жадната за кръв тълпа изригна в животински рев и подвиквания, съпроводени с яростно недоволни подсвирквания от страна на поддръжниците на Трей. Трей дори не реагира и продължи с опитите си да удари Крис. Можех да се закълна, че по-късно щеше да се покрие с нови синини. И двамата бяха много бързи и енергични, като ловко отбиваха взаимните си удари. Танцуваха наоколо, като всеки се опитваше да пробие защитата на противника. Вдигна се много прах, която полепваше по потните им тела. Неусетно се запалих, наведох се напред, с нервно стиснати юмруци. Устата ми пресъхна, дотолкова, че дори не можех да гъкна.
Цялата сцена смътно ми напомняше за начина, по който тренираха Еди и Анджелина. Разбира се, и при тях не се разминаваше без наранявания. Обаче при тяхната ситуация те разиграваха ролите на пазител, сражаващ се със стригой. Това бе разликата между тях и тези двама младежи, които се стремяха да си причинят колкото можеше повече болка. Стомахът ми се присвиваше, като гледах Крис и Трей. Никак не харесвах насилието, особено това варварско зрелище. Все едно присъствах на кървава гладиаторска битка в древността.
Страстите на тълпата се разпалваха с всяка секунда. Разнасяха се бесни викове, целящи да насърчават, окуражават и подканят братовчедите към по-ожесточена схватка. Шумните крясъци отекваха оглушително в тихата нощ. Въпреки че пръв бе ударен, Трей явно не бе загубил самообладание. Наблюдавах как обсипва Крис с удари и вече не бях сигурна кое ме отвращаваше повече: да виждам как приятелят ми страда или да го гледам как причинява страдания на някой друг.
— Това е ужасно — изрекох, когато най-после гласът ми се възвърна.
— Това е отлично изпълнение — опроверга ме магистър Анджелети. — Не е изненадващо, след като и бащите им са забележителни воини. Те също се сражаваха доста помежду си в дните на тяхната младост. Ето ги там, долу, на първата редица.