— Защото тогава тя все още е била стригой. Но вече не е. — Опасявах се, че татуировката ще ми попречи да говоря, но присъстващите тук бяха добре запознати със света на вампирите. — През миналата година алхимиците научиха много за вампирите. Трябва да знаете, че мороите или, както вие ги наричате „по-малкото зло“ — владеят магията на елементите. Съвсем наскоро открихме, че съществува нов, рядко срещан вид магия, която е свързана с духовните сили и изцелението. Тази могъща сила е способна да преобрази един стригой обратно в първоначалната му форма и той отново да стане човек, дампир или морой.
Малкото гневни опровержения прераснаха в масова ярост. Психиката на тълпата в действие. Наложи се магистър Джеймсън отново да ги укротява.
— Това е невъзможно — отсече той.
— Имаме документирани случаи на трима — не, четирима души, с които това се е случило. Трима морои и един дампир, които някога са били стригои, а сега са възстановени в истинската им същност, телом и духом. — Не беше много подходящо да говоря за Лий в сегашно време, но не беше необходимо това да се уточнява. Освен това описанието на бивш стригой, който е искал от морой пак да се превърне в стригой, едва ли щеше да помогне на защитата ми. — Погледнете я. Прилича ли ви на стригой? Тя е на открито, на слънце. — Честно казано, в момента слънцето не грееше ярко, но дори и тези последни слънчеви лъчи, малко преди залеза, можеха да убият един стригой. Самата аз толкова бях плувнала в пот от страх, че все едно се намирах пред палещите лъчи на ярко следобедно слънце. — Продължавате да твърдите, че това се дължи на някаква извратена магия, но виждали ли сте я някога като стригой тук, в Палм Спрингс?
Никой не призна, че я е виждал. Накрая заговори магистър Анджелети:
— Тя победи нашите бойци в уличната схватка. Очевидно тогава си е възвърнала истинската форма.
Усмихнах се подигравателно.
— Не го направи тя, а Дмитрий Беликов — един от най-добрите воини дампири. Не искам да ви обиждам, но въпреки всичките ви тренировки, вашите воини са безнадеждно изостанали в сравнение с такива като него, направо с няколко класи. — Това ми спечели още по-агресивни погледи. Осъзнах, че май не беше най-умното, което можех да кажа в случая.
— Била си подведена — заяви магистър Анджелети. — Не е изненадващо, след като твоите хора отдавна общуват тайно с мороите. Вие не сте като нас, залегналите ниско в окопите на предната бойна линия. Вие не се сблъсквате лице в лице със стригоите. Те са зли, сатанински, кръвожадни създания, които трябва да бъдат унищожени.
— Съгласна съм с това. Но Соня не е една от тях. Погледнете я. — Насъбрах смелост и гласът ми вече звучеше все по-силно и по-ясно в притихналата вечер. — Вие се хвалите, че сте заловили някакво ужасно чудовище, но аз виждам тук само една упоена, вързана жена. Хубава работа, няма що. Наистина достоен враг.
Никой от съвета вече не изглеждаше добронамерен към мен, както бе допреди малко.
— Ние просто я усмирихме — обясни магистър Ортега. — Това е доказателство за нашите умения и сила.
— Вие сте усмирили една невинна и беззащитна жена. — Не знаех дали това възражение ще ми помогне, но се надявах да не навреди, ако имаха кавалерско, макар и изопачено отношение към жените. — И зная още, че и друг път сте допускали грешки. Зная за Санта Крус. — Нямах представа дали това е била същата група, чиито членове бяха преследвали Кларънс, но заложих, макар и твърде рисково, на шанса, че поне магистрите от съвета знаят за случая. — Някои от вашите най-ревностни членове са преследвали един невинен морой. Осъзнали сте погрешните си действия, когато Маркъс Финч ви е разкрил истината. Още не е прекалено късно да поправите сега тази грешка.
За мое удивление магистър Ортега само се усмихна.
— Маркъс Финч? Ти го смяташ за герой, така ли?
Не точно, не. Дори не го познавах. Но ако е бил човекът, който е успял да вразуми тези шантави хора, тогава сигурно е притежавал някакви достойнства.
— Защо да не го смятам за герой? — попитах. — Бил е способен да разграничи правилното от грешното.
Сега се засмя дори и магистър Анджелети.
— Никога не съм очаквал един алхимик да се възторгва от неговия усет за „правилното и грешното“. Мислех, че и твоите възгледи за това са твърди и непоклатими.
— За какво говорите? — Не желаех да се отклонявам от основната тема, но тези коментари бяха твърде озадачаващи.